17:36 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Нов глобален консенсус за зелен преход, в който никой не е забравен

Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Риши Сунак, Шарл Мишел, Миа Мотли, Маки Сол и Уилям Руто подписаха текста

Снимка: Project Syndicate, 2023

Нов глобален консенсус за зелен преход, в който никой не е забравен

Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Риши Сунак, Шарл Мишел, Миа Мотли, Маки Сол и Уилям Руто подписаха текста

20:49 | 21 юни 2023 67 3587 Снимка: Project Syndicate, 2023

Влиятелни политици от Европа и Африка подписаха общ текст, с който призовават за осъществяването на мащабен преход към зелена икономика.

Green Deal

"Приблизително 120 милиона души бяха тласнати в крайна бедност през последните три години и все още сме далеч от постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. Следователно трябва да поставим хората в центъра на стратегията си за повишаване на човешкото благосъстояние", заявяват политиците.

Президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, премиерът на Великобритания Риши Сунак, председателят на Еврлопейския съвет Шарл Мишел, премиерът на Барбадос Миа Мотли, президентът на Сенегал Маки Сол и президентът на Кения Уилям Руто са подписалите писмото.

Техният план е да обърнат внимание и на най-уязвимите общности, за да може зеленият преход да се случи по най-добрия за всички начин.

Ето целия текст на писмото, озаглавено "Зелен преход, който не оставя никого зад себе си":

"Усилено работим, за да помогнем на хората и планетата. Множеството припокриващи се сътресения затрудниха способностите на страните да се справят с глада, бедността и неравенството. Това е пречка пред изграждането на устойчивост и на инвестирането в бъдещето.

Уязвимостта на дълга в страните с ниски и средни доходи е основна пречка за икономическото им възстановяване. То затруднява и предприемането на дългосрочни стратегически проекти.

Необходими са спешни действия за справяне с бедността и неравенствата. Приблизително 120 милиона души бяха тласнати в крайна бедност през последните три години. Все още сме далеч от постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г.

Следователно трябва да поставим хората в центъра на нашата стратегия за повишаване на човешкото благосъстояние - навсякъде по планетата ни. Искаме система, която да отговаря по-добре на нуждите ни. Система, която позволява развитие и справяне с уязвимостите, засилени от климатичните промени. Последните може допълнително да отслабят способността на страните да премахнат бедността и да постигнат приобщаващ икономически растеж.

Изменението на климата ще генерира по-големи и по-чести бедствия и ще засегне непропорционално най-бедните и най-уязвимите групи от населението по света.

Тези предизвикателства пресичат граници и създават екзистенциални рискове за обществата и икономиките. Искаме нашата система да доставя повече за планетата. Преходът към свят с "нулеви емисии" и постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата са възможност за това поколение да отключи нова ера на устойчив глобален икономически растеж.

Ние вярваме, че справедливият екологичен преходи, които не изоставя никого, е правилното решение. Той ще бъде мощна сила за облекчаване на бедността и подкрепа за приобщаващо и устойчиво развитие. Това изисква цялостни дългосрочни инвестиции, които да гарантират равна възможност на всички хора и държави.

Вдъхновени от историческата Глобална рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал, ние също се нуждаем от нови икономически модели. Те трябва да признават огромната стойност на природата за човечеството.

Ние сме убедени, че намаляването на бедността и опазването на планетата са сходни цели. Трябва да се съсредоточим върху справедливия преход, за да гарантираме, че бедните и най-уязвимите могат напълно да се възползват от предимствата на новите възможности, вместо да поемат непропорционално разходите.

Ние осъзнаваме, че може да се наложи държавите да следват различни пътеки на преход в съответствие с лимита от 1,5° по Целзий на Парижкото споразумение. Обстоятелствата на всяка страна са различни и трябва да се съобразим с това.

Преходът е невъзможен за осъществяване, ако липсва солидарност. А за това са необходими икономически възможности и устойчив растеж, които да го финансират.

Ние, лидерите на различни икономики по целия свят, сме обединени в решимостта си да изградим нов глобален консенсус. Ще използваме срещата на върха в Париж на 22-23 юни за подписването на нов глобален финансов пакт. Това ще бъде решаващ политически момент за възстановяване на изгубените през последните години печалби. Това ще ускори напредъка към нашите цели за устойчиво развитие и справедлив и зелен преход.

Ние сме ясни относно нашата стратегия: ангажиментите към климата и икономическото развитие трябва да бъдат изпълнени. Това трябва да стане и в съответствие с Програмата за действие от Адис Абеба. Трябва да използваме всички източници на финансиране, включително официална помощ за развитие, вътрешни ресурси и частни инвестиции.

Постигането на този консенсус трябва да започне със съществуващите финансови ангажименти. Колективните цели за финансиране на климата трябва да бъдат постигнати през 2023 г. Пренасочването на специални права на тираж към уязвими държави или еквивалентни бюджетни вноски трябва да бъде завършено също тази година, като също така се обмислят нови начини за използването им за подобряване на кредитирането.

Никоя държава не трябва да чака години, за да облекчи на дълга си. Нуждаем се от по-голямо и по-навременно сътрудничество по отношение на дълга - както за страните с ниски, така и за тези със средните доходи. Това започва с бързо намиране на решения за страните в затруднено положение. Основен приоритет е да продължим амбициозната реформа на нашата система от многостранни банки за развитие, надграждайки съществуващия импулс.

Молим банките за развитие да предприемат отговорни стъпки. Те трябва да направят много повече със съществуващите ресурси. Те трябва да увеличат капацитета за финансиране и мобилизирането на частен капитал, основани на ясни цели и стратегии по отношение на частния финансов принос и мобилизирането на вътрешни ресурси.

Тези финансови ресурси са от съществено значение, но при реформата тук става дума за нещо много повече от пари. Тя трябва да предостави по-ефективен оперативен модел, основан на подход, ръководен от държавата.

Банки за развитие трябва да работят заедно като екосистема - в тясно сътрудничество с други публични агенции и вертикално изградени фондове. Където е подходящо и с филантропи, държавни инвестиционни фондове, частни финанси и гражданско общество. Сао така ще постигнем възможно най-голямото въздействие.

След като това бъде постигнато, може да се наложи да обмислим увеличение на капитала, което укрепва институционалния капацитет на всяка организация.

Технологиите, уменията, устойчивостта,публичните и частни инвестиции ще бъдат в основата на нашите партньорства. С тяхна помощ ще насърчим свободното движение на научни и технологични таланти и ще допринесем за приобщаваща, отворена, справедлива и недискриминационна икономика.

Ние ще отидем отвъд официалната помощ за развитие и ще насърчим програма за устойчиви и приобщаващи инвестиции в развиващи се и нововъзникващи икономики. Тази програма ще бъде основана на икономическата добавена стойност и местната трансформация. Цялостният ни подход ще изисква нови показатели и актуализация на нашите инструменти за отчетност.

Публичните финанси ще останат от голямо значение за постигането на нашите цели. Трябва да започнем с укрепване на нашите инструменти (Международната асоциация за развитие, Тръстът за намаляване на бедността и растеж на МВФ, Международният фонд за развитие на селското стопанство, Зеленият фонд за климата и други концесионни структури на нашите банки, както и Глобалният щит срещу климатичните рискове).

Но ние признаваме, че постигането на нашите цели за развитие и климат - включително предотвратяване, минимизиране и адресиране на загуби и щети - ще изисква нови, иновативни и стабилни източници на финансиране. Те ще са от типа на обратно изкупуване на дългове, вноски от сектори, които просперират благодарение на глобализацията, и по-надеждни пазари на кредити за въглеродни емисии и биоразнообразие.

Повишаването на устойчивостта чрез цялостен набор от финансови инструменти е приоритет. Трябва ни по-силна глобална защитна мрежа, с която да смекчим въздействието на климатичните промени и нарастващия брой бедствия.

Това предполага изграждането на устойчиви на климатични промени и бедствия механизми за забавяне на промените, застрахователни мрежи и финансиране за реагиране при извънредни ситуации, включително по-стабилен модел на финансиране на хуманитарна помощ.

Смекчаването на ефекта от климатичните промени ще зависи в голяма степен от увеличаването на частните капиталови потоци. Това изисква премахване на непредвидени регулаторни пречки, подобряване на бизнес средата, прилагане на общи стандарти и адекватно изграждане на капацитет. Необходимо е и намаляване на възприеманите рискове, като например на валутните и кредитните пазари. Това може да изисква обществена подкрепа, както и споделяне на надеждни данни. Като цяло, нашата система трябва да намали цената на капитала за зеления преход в развиващите се и нововъзникващите икономики.

Съвместната ни работа трябва да се базира на солидарността и колективни действия. Само с тях можем да се справим с предизвикателствата, пред които са изправени страните с ниски доходи. Само с тях можем да изпълним нашата глобална програма.

Ще продължим да настояваме за напредък, като използваме други важни събития, включително срещите на високо равнище на Г-20 в Индия и Бразилия, срещата на върха за устойчиво развитие и бъдещите COP форуми, като предстоящият в Дубай тази година.

В цялата си международна работа и преговори ще се стремим да напредваме с конкретни действия. Стремим се към цялостно изпълнение на поетите ангажименти за устойчиво развитие за нашите народи и нашата планета."

Оригиналният текст на писмото може да бъде прочетен ТУК >>>

ИЗБРАНО