Щетите за околната среда, причинени от петролния разлив край Керченския проток в Черно море, ще бъдат сериозни, но няма да засегнат българското Черноморие. Това сочат последните данни на Министерство на околната среда и водите, което следи ситуацията след катастрофа на 15 декември между два танкера, единият от които потъна.

Понастоящем не се наблюдава изменение на обстановката, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток. Все още обаче не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.

Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" представи на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември, включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник.

Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания на север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.

Прогнозна картина за 17.12.2024 г. на петролния разлив в Черно море

Снимка: МОСВ

Прогнозна картина за 21.12.2024 г. на петролния разлив в Черно море

Снимка: МОСВ

Прогнозна картина за 25.12.2024 г. на петролния разлив в Черно море

Снимка: МОСВ

"Резултатът и от модела на НИМХ е сходен - в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на север в Азовско море", коментира Васко Гълъбов от НИМХ.

Резултатът от симулация на НИМХ за период от 24 денонощия е направена не при реалния разлив, а при предположение, че петролът се е излял в Черно море, южно от Керченския пролив. Понеже периодът е по-дълъг от този, за който са налични прогнози на вятър и други метеорологични параметри, са използвани средни стойности за декември - януари на ветрове и течения. При този вариант симулацията не е прогноза, а възможен най-лош сценарий.

Симулация за период от 24 денонощия на НИМХ

Снимка: МОСВ

Както се вижда, в този сценарий няма пренос на замърсител западно от полуостров Крим в период от 24 часа след инцидента. За значително по-дълги периоди следва и да се има предвид, че петролът ще претърпи физикохимични изменения в резултат на контакта с водата (т.нар. деградация), която с времето води до потъването му.

Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3 да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.

Междувременно, според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена - преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на североизток и е със скорост около 60 см/с. Постъпила информация от независимия новинарски сайт maritime.bg сочи, че замърсяването е достигнало черноморския курорт Анапа в Краснодарска област.

Снимка: Пресслужба на Краснодарка област

Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията.

Това са прогнозите към момента. Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район. Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато, съобщава МОСВ.

Снимка: Пресслужба на Краснодарка област

Междувременно днес стана ясно, че трети руски петролен танкер е подал сигнал за бедствие край пристанище Кавказ на Керченския пролив в Темрюкски район. Това е станало тази нощ. От руската Морска спасителна служба твърдят, че херметичността на корпуса на плавателния съд не е била нарушена и не е имало изтичане на нефтопродукти. Корабът вече е на котва, а екипажът - в безопасност.