Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски каза днес, че в Европейския парламент "има голям брой евродепутати, които се обаждат и казват, че няма да гласуват за поправката, чиято цел е по талибански начин от доклада" на Европарламента за напредъка на страната към ЕС "да бъдат изтрити македонският език и македонската идентичност".

В ЕП днес докладът на евродепутата Томас Вайц ще бъде обсъждан, а утре и гласуван.

Българският евродепутат Андрей Ковачев съобщи по-рано този месец, че трите най-големи партии в Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП), Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и "Обнови Европа", са се споразумели от документа да отпаднат всички референции към "македонска идентичност" и "македонски език". Темата за предложението за тази промяна в доклада продължава да бъде сред водещите в Северна Македония.

След като посети велешкото Башино село, Християн Мицкоски коментира пред журналисти, че не очаква и докладчиците в сянка да подкрепят тази поправка.

"Съжалявам, че в 21 век в Европа има и такива депутати в ЕП, който трябва да бъде люлка на демокрацията, където ще се уважават човешките права, че уважението към идентичността на един малък народ няма да бъде препъникамък, но ето, има и такива хора. Важното е, че онази авантюра през 2022 г., вдъхновена преди всичко от (бившия министър на външните работи) Буяр Османи и подкрепяна от политически незнайковци като (бившия премиер на страната Димитър) Ковачевски и (бившия министър по европейските въпроси Боян) Маричич получава своята кулминация и гражданите могат да видят за какво става дума", заяви Мицкоски. Той отново припомни, че до този момент в докладите на ЕП никога не са влизали формулировки, свързани с идентичността и езика на хората в Северна Македония, предаде кореспондентът на БТА в Скопие.

В интервю по МРТ1 снощи, Буяр Османи коментира, че с "отварянето" на въпроса за езика, чрез доклада на ЕС за напредъка на Република Северна Македония правителството на страната е пропиляло "най-големия преговарящ капитал", че опитите за налагане на темата за езика от страна на правителството на Християн Мицкоски са били "използвани политически за ежедневни политически дивиденти" и са вредни за националните интереси.

Президентът на РСМ: Поправките към доклада на ЕП показват, че не само светът, но и Европа, и ЕС имат сериозен проблем с демокрацията

Според президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска поправките към доклада на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на страната в евроинтеграцията, с които групите на ЕНП, на социалистите и демократите и "Обнови Европа" предлагат от документа да отпаднат всички референции към "македонска идентичност" и "македонски език", показват демократичен дефицит в ЕС.

"Не съм шокирана, въпреки че съм дълбоко разочарована, особено от характера на някои поправки, а дори и от дискусиите. Не съм шокирана, защото в Европейския парламент има и представители на партии, които са против самия ЕС. Иначе бях приятно изненадана от доклада на г-н (Томас) Вайц (докладчик за Северна Македония в ЕП), той се смята за уважаван депутат, който познава добре балканските обстоятелства, защото същото, което се случва с нас, Австрия би могла да направи и със Словения, защото словенската конституция не включва австрийци, хървати, босненци, роми... Но характерът на поправките показа, че не само светът, но и Европа, и ЕС имат сериозен проблем с демокрацията", цитира думите на Силяновска сайтът "Вечер".

Президентът на Северна Македония смята, че изказването на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, че в ЕС са необходими реформи не е случайно "и че има нещо общо както с феномена на ветото, така и с опасността от билатерализация на европейската интеграция".

Силяновска цитира и "реакцията на българското правителство" за преброяването в България през 2021 г.

"Тя (България) казва, че в обобщението на преброяването от 2021 г. 1143 души са се самоопределили като етнически македонци, 3540 са заявили, че родният им език е македонски, а 1091 души са съобщили, че говорят македонски у дома. А ето какво пише правителството: то казва, че "дава възможност за доброволен процес на самоопределение". Тук насочвам международните организации да се върнат към преброяванията в България, защото никъде не се случват някакви феноменални промени. Нека видят както преброяването от 1956 г., така и преброяването от 1946 г. Но е интересно какво пише в писмото на правителството, че "тези хора, които се представят като македонци, са малка група и не отговарят на обективните критерии за статут на национално малцинство". Можем ли да заключим нещо? За коя категория трябва да променим конституцията? За колко (човека)? Това питам", заявява Силяновска, цитирана от изданието.

Според последното преброяване в Република Северна Македония българите в страната са 3504, а условието за реален старт на преговори на Северна Македония с ЕС е вписването им в конституцията, където вече са изброени представители на различни общности в страната.