Медведев: Заплахата за съществуването на Русия е заплаха за цялата човешка цивилизация

12:27 | 27 февруари 2023 595 10662 БТА/AP

Ако съществуването на самата Русия се превърне в сериозен въпрос, той няма да бъде решен на украинския фронт, а заедно с въпроса за по-нататъшното съществуване на цялата човешка цивилизация, пише в статия във в. "Известия" зам.-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев.

Русия на Путин

Според Ройтерс апокалиптичната реторика на бившия руски президент може да се разглежда като опит да разколебае НАТО и западните съюзници на Киев да се замесят още повече в продължаващата вече една година война, в която Москва претърпя редица неуспехи на бойното поле.

Ето и целият текст на статията:

Миналогодишният юбилей - 100-годишнината от създаването на СССР - премина на фона на тектонични процеси, които се зародиха преди три десетилетия и предизвикали мощни, разрушителни сътресения през 2022 г. Основите на постсъветския световен ред, който доскоро се смяташе за може би не най-добрия, но все пак малко или много привичен, рухнаха с метален трясък. Международните въздушни възглавници не сработиха и сега пукнатините се разширяват и задълбочават в цялата система за поддържане на мира на планетата.

Причините за случващото се се търсят в наследството на отдавнашната и сравнително новата история. Та нали това, на което сме свидетели сега, се е случвало неведнъж - в момент, когато идва краят на съществуването на поредната световна империя.

Нека погледнем събитията от сравнително близкото минало, на които мнозина от нас са били свидетели. Трагедията, която сега се разиграва в Украйна, започна в края на миналия век. И по-точно в момента на краха Съветският съюз. Могъщата държава дълго време се крепеше на следвоенните договорености и взаимните интереси на своите държави членки, на блоковото противопоставяне и ядрените ракети, на доставките на храни за своите сателити, на тракторите и танковете, на "социалистическия реализъм", въпреки че комунистическият режим просъществува много по-малко от победената от него вековна Руска империя.

Няма да се задълбочавам в това какви мотиви са тласкали политическите лидери, чиито усилия доведоха до толкова бързо разпадане на СССР. Няма да разсъждавам и за това кой подкопа Съветския съюз: кроежите на външните врагове, неконкурентоспособната икономика или надпреварата във въоръжаването. Напълно възможно е, че отишлият си в годината на стогодишнината от създаването на Съюза негов последен ръководител искрено е вярвал, че действа за благото на многонационалния народ на великата държава, начело на която е застанал след прословутата "гонка на лафети". В същото време лидерите на съюзните републики цинично се интересуваха единствено от това да станат ръководители на независими държави, създадени върху все още димящите останки на една голяма държава. Така или иначе след това имаше Форос и августовски пуч. И краят на Съветския съюз, който за по-старото поколение така си и остана любимо Отечество и прекрасна мечта за справедливост.

Западният свят гледаше на всичко това отвисоко с високомерното примижване на победител и с чувството за явно превъзходство. Те се интересуваха единствено от задоволяването на собствените си интереси. И с всички сили продължаваха да тласкат страната ни към пропастта, за да елиминират напълно отдавнашния си конкурент. Всички сладки приказки за равноправно партньорство, прекрасен нов свят без разделителни линии и други прекраснодушни дрънканици имаха за цел само да отвлекат вниманието. Оказа се, че всичко това не е нищо друго освен безсмислени формули, които маскират извратените замисли на нашите вечни противници.

Разноликите политици, които завзеха властта в новата Русия, не успяха да се справят с възникналата заплаха. Някои от тях - заради недомислие, липсата на политическа култура и опит, а други - защото искрено се заблуждаваха относно намеренията на нашите "нови приятели". Настъпиха тежки времена: хората бързо изпадаха в нищета, а системообразуващите сектори на икономиката, попаднали под лавината на приватизацията, изпадаха в упадък. Сепаратизмът процъфтяваше, в страната се появяваха горещи точки, пламна Кавказ.

На тогавашните власти - на президентите на СССР и РСФСР Михаил Горбачов и Борис Елцин - често се приписваше заслугата, че след гибелта на "комунистическото чудовище" не са допуснали нищо, което да прилича на гражданска война, както след преврата от 24 октомври 1917 г. Това е хем така, хем не е така. Критичната маса на недоволството можеше да се превърне в пълноценна гражданска конфронтация, на ръба на която се озовахме през 1993 г. Но тогава отвън още не се опитваха активно да разпалват пламъците на конфликта, защото западният свят го уреждаше една слаба, победена и покорна Русия. Всичко ще започне малко по-късно, в средата на 90-те години. А многонационалният ни народ тогава прояви мъдрост, като не позволи да бъде "разклатена" страната и да се провокира разрушителна вътрешна агресия.

Основното, което може да се смята за плюс за ръководството на разпадналия се СССР и първия ръководител на неговата наследница Русия, е, че не допуснаха най-голямата грешка: не позволиха мощният ядрен потенциал да бъде разпарчедосан из откъслеците на великата страна.

С цената на огромни усилия Русия постепенно преодоля най-трудните времена. Тя направи така, че да се съобразяват с нея на международната арена, изплати изцяло външния си дълг и се зае с икономическо и социално възстановяване. Възвърна уважението към своите въоръжени сили, продължи да провежда политика на ядрено възпиране и не допускаше провокации.

Но историята е неумолима. Рим и Константинопол. Арабските халифи и Чингис хан. Възходът и безславната смърт на Наполеон. "Залезът на слънцето" в колониите на могъщата Британия. Европа на Карл Велики. Инките и персите. Османската империя и царска Русия. На която и от тези страници да отворите томовете на световната хроника, ще откриете едно и също нещо. След разцвета на една империя и нейния златен век идва дълъг път, водещ към един и същ край: разпад и война или война и разпад. Това световен закон. Така се случи и с нас, със Съветския съюз, само че в отложен вариант. Войната можеше да се случи и по-рано - през деветдесетте години на миналия век, през първите две десетилетия на XXI век, но тя избухна сега. Подобно развитие на събитията е свързано с неумолимия и жесток ход на световната история. Когато умира една голяма държава - започва война. Рано или късно. Прекалено силни са натрупалите се вътрешни противоречия и обиди. Появяват се пещерният национализъм, примитивната завист и алчността. И, разбира се, най-силният катализатор на войната след разпадането на империята винаги са държавите около нея, желаещи още по-голям разпад на рухналата държава. В нашия случай това стана побърканата и цинична позиция на западния свят. Англосаксонската цивилизация, забравила се окончателно в своята безнаказаност, която просто е превъртяла от идеите за изключителност и въображаемо месианство.

Две дати могат да се разглеждат като точки, от които връщане назад няма. Първата беше през есента на 2008 г., когато западният свят подкрепи агресията на Грузия срещу осетинския народ и превъзнесе до небесата един глупак, наркоман и авантюрист, който по-късно беше отхвърлен не само от собствената си страна, но и от другата, в която страхливо избяга. Тогава агресорът получи бърз и категоричен отпор.

Вторият преломен момент беше пролетта на 2014 г., когато народът на Крим изрази волята си на законен референдум, връщайки се завинаги в историческата си родина. В западния свят това предизвика бясна, безсилна истерия, която продължава и до днес. Конвулсиите им се подхранват от пещерна русофобия и желанието да се създаде нов Франкенщайн в лицето на Украйна - една специална "анти-Русия", за който писа нашият президент. Какво друго има да се каже? Може да се каже само едно: мъдрите предшественици на сегашните безмозъчни западни политици са казвали така: Deus quos vult perdere dementat prius - Ако Бог иска да накаже някого, първо го лишава от разум. Именно тази безумна истерия, това натрапчиво желание да се разтерзае страната ни, в крайна сметка доведе до специалната военна операция.

Историята показва и друго: всяка рухнала империя погребва под развалините си половината свят, ако не и повече. Това изглежда не искат да проумеят онези, които първи унищожиха СССР, а сега се опитват да унищожат Руската федерация. У тях е жива безумната илюзия, че след като са погребали Съветския съюз без нито един изстрел, ще могат да погребат и сегашната Русия без значителни проблеми за себе си, хвърляйки в пещта живота на хиляди хора, въвлечени в конфликта. Това са изключително опасни заблуди. Няма да се получи като със Съветския съюз. Ако съществуването на Русия сериозно се окаже под въпрос, той изобщо няма да бъде решен на украинския фронт. Той ще бъде решен заедно с въпроса за по-нататъшното съществуване на цялата човешка цивилизация. И тук не трябва да има никакви двусмислици. Не ни е нужен свят без Русия.

Разбира се, може да продължи напомпването с оръжие на неофашисткия режим в Киев и да се препятства на всякаква възможност за съживяване на преговорите. Нашите врагове правят точно това, не желаейки да разберат, че целите им предварително водят до пълно фиаско. Загуба за всички. Крах. Апокалипсис. Когато предишният живот ще трябва да бъде забравен за векове, докато димящите развалини престанат да излъчват радиация.

Русия няма да допусне подобно нещо. И ние не сме сами в този стремеж. Западните държави и техните сателити са само 15 % от населението на планетата. Ние сме много по-многобройни и много по-силни. Спокойната мощ на нашата голяма страна и авторитетът на нейните партньори са ключът към запазването на бъдещето на целия наш свят.

ИЗБРАНО