На 16 декември 1942 година зловещият шеф на SS Хайнрих Химлер - вторият най-влиятелен човек в Третия райх след Адолф Хитлер, издава заповед всички роми да бъдат транспортирани в концентрационен лагер. Според разпореждането, този лагер е Аушвиц-Биркенау.

Вижте снимки

Депортирането на ромите започва през февруари 1943 година, а през следващите 17 месеца около 23 000 мъже, жени и деца от Германия, Австрия, Бавария и Моравия, Полша, Франция, Холандия, Югославия, Белгия, Литва, СССР, Унгария, Норвегия и Испания ще бъдат докарани в Аушвиц. От тях близо 2000 души са ликвидирани веднага след пристигането си без да бъдат вписани в регистрите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За останалите около 21 000 възрастни и деца по заповед на Химлер е построен и ограден с ограда от бодлива тел Циганският семеен лагер. Именно там през зимата на 1943 година попада и чистокръвната арийка Хелене Ханеман. Не, защото е враг на Третия Райх, а защото любовта на живота й - виртуозният цигулар Йохан, е ром, а петте им деца носят "нечистата му кръв". Според приетия 8 години по-рано Закон за защита на германската кръв, бракът на Хелене и Йохан е незаконен.

Така, когато eсесовците пристигат, за да отведат съпруга ѝ и петте им деца, на Хелене Ханеман е даден избор да остане на свобода като чистокръвна германка. Тя обаче решава да последва семейството си в самия ад - лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау. При пристигането им, Йохан е отведен, а Хелене и децата й са настанени в Циганския семеен лагер.

Циганският семеен лагер

Снимка: Auschwitz.org

В него има почти 9500 деца на възраст под 15 години, а за 17-те месеца - до август 1944 г., се раждат и 378 бебета.

За кратко, ромските деца се "радват" на по-добра храна и условия за живот. Това се случва, когато в Аушвиц пристига д-р Йозеф Менгеле.

В близко сътрудничество с Института по антропология, генетика и евгеника "Кайзер Вилхелм", той изучава явлението на близнаците, особено еднояйчните близнаци, както и физиологията и патологията на хипофизарния нанизъм (джуджетата). Д-р Менгеле също така се интересува от хората с различни на цвят ириси и от етиологията на лечението на нома ("воден рак" - вид гангрена на лицето). Последното заболяване, което било широко разпространено в лагера на циганите, доскоро било почти непознато в Европа.

Така "Ангелът на смъртта" пристига в концентрационния лагер и част от бараките в блок 32 се превръщат в негова лаборатория. Много скоро обаче - през лятото на 1943 година, д-р Менгеле решава да отдели децата до 6-годишна възраст от Циганския семеен лагер в "детска градина". За тях се грижат медицински сестри, каквато е и Хелене Ханеман. Тя и петте й деца, две от които близнаци, са преместени в ремонтираните и украсени с рисунки бараки на новата детска градина. В нея децата получават по-добра храна, а високопоставени офицери от SS "захранват" пропагандната машина, като ги посещават и се снимат с тях. Отвън е направена въртележка, има люлки и дори пясъчник.

Аушвиц

Снимка: Аuschwitz.org

Д-р Менгеле прави своите експертименти върху много от децата от детската градина. 

"Една от двойките близнаци Гуидо и Нина бяха на около 4 години. Менгеле ги взе, а след това ги върна осакатени по извратен начин. Те бяха зашити един към друг - гръб с гръб, като сиамски близнаци. Менгеле беше свързал и вените им. От раните им течеше гной, плачеха денонощно. Майка им, помня, че се казваше Стела, успя да намери по някакъв начин малко морфин и да сложи край на мъките им"

(Из показанията на Вера Александър пред съда в Йерусалим през февруари 1985 г.)

Ромски деца, заснети при експериментите на д-р Менгеле

Снимка: Auschwitz.org

През цялото това време Хелене Ханеман се опитва да спаси децата си, разказват оцелели от Аушвиц. Докато работи в детската градина, тя получава обещание лично от Йозеф Менгеле, че тя и децата й ще бъдат пощадени. Обещанието на "Ангелът на смъртта" обаче са само думи.

През май 1944 г. е взето решение за пълното ликвидиране на целия Цигански семеен лагер. На 23 май около 1500 роми, които все още могат да работят са прехвърлени в Бухенвалд. Два дни по-късно още около 200 мъже и жени са транспортирани в Равенсбрюк и Флосенбург. В Аушвиц остават само твърде болните мъже, жени и деца. Сред тях са и семейство Ханеман.

В нощта на 2 срещу 3 август 1944 година Хайнрих Химлер издава заповед за избиването на ромите в Аушвиц. Те са 2897. 

Когато есесовците претърсват бараките в Циганския семеен лагер, те откриват в детската градина Хелене и децата й. Майката им казва, че д-р Менгеле е обещал да бъдат освободени. Отговорът на нацистите е съсипващ. Хелене може да напусне концетрационния лагер веднага, но без децата си.

Майката отказва. И доброволно тръгва към газовата камера, за да умре с децата си. 

Газовата камера в Аушвиц

Снимка: ushmm.org