Френският президент Еманюел Макрон разговаря по телефона с американския президент Джо Байдън преди да отлети към Пекин. Двамата се разбраха Макрон да поиска от Китай да ускори съдействието си за прекратяването на войната в Украйна, съобщи Елисейският дворец, предадоха Ройтерс и БТА.

"Двамата лидери са заявили съвместната си готовност да ангажират Китай да ускори края на войната в Украйна и да участва в изграждането на устойчив мир в региона", се казва в съобщението.

Елисейският дворец заяви, че Макрон и Байдън се надяват, че Китай ще може да допринесе за усилията за солидарност между глобалния север и глобалния юг и да изградят съвместна програма за климата и биоразнообразието. Елисейският дворец не оповести подробности от разговорa между двамата държавни глави.

Макрон ще пристигне в Китай в сряда и визитата му ще продължи до петък. Очаква се той да призове китайското ръководство "да се въздържа от военна подкрепа за Москва".

В четвъртък френският президент ще се срещне на "четири очи" с китайския лидер Си Дзинпин, а след това в разговорите ще се присъедини Урсула фон дер Лайен. Присъединяването на председателката на ЕК към Макрон беше анонсирано като израз на желание за по-убедително представяне на "единния европейски глас". Фон дер Лайен изтъкна, че китайската позиция за руските действия в Украйна ще бъде определяща за по-нататъшните отношения между Брюксел и Пекин.

Междувременно Москва връчи нота на френския шарже д'афер заради публикации на френското посолство там за действията на руските военни в Буча, съобщи ТАСС, като се позова на информация от Външното министерство на РФ.

От руското МВнР са заявили на френския дипломат, че не приемат подобни "лъжливи обвинения". "Те звучат особено неуместно от името на дипломатическо представителство на страна, активно доставяща военна техника и боеприпаси за нуждите на украинската армия и по този начин допринасяща за разгаряне на бойните действия", са заявили от Външното министерство на РФ на френския шарже д'афер.

Руската страна му е напомнила, че нееднократно е определила случилото се в Буча като пропагандна инсценировка" и до този момент не е видяла списък с имената на убитите, обстоятелствата и датата на тяхната смърт, редом със заключенията на съдебните медици, се посочва в съобщението.

Преди една година, на 2 април 2022 г., журналисти от AFP посетиха Буча и заснеха двайсетина тела на мъже, включително един с вързани ръце на гърба. Киев и западните му съюзници осъдиха екзекуциите на цивилни. Прокурорите в Киев твърдят, че руските сили са убили около 1400 цивилни около Буча, включително 637 в самия град, и че са идентифицирали отговорните десетки руски войници.

Зеленски обвини, че Русия е извършила "военни престъпления", които "ще бъдат признати от света за геноцид". По време на ексхумацията на мястото на масовия гроб отиде и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. На първата годишнина от оттеглянето на Русия от района на Киев Зеленски заяви, че се надява Буча да се превърне в "символ на справедливостта" и поиска наказание за убийците.