В Косово утре ще се произведат петите по ред парламентарни избори за период от 12 години, като перспективата за съставяне на стабилно правителство не е никак обещаваща, отбелязва агенция ДПА.

Трите най-големи партии - Демократичен съюз на Косово, Демократична партия на Косово и Самоопределение, се явяват самостоятелно на изборите със собствени кандидати за поста министър-председател.

Останалите партии на етническите албанци, които са мнозинство в Косово, са групирани в две коалиции - Алианс за бъдещето на Косово на досегашния премиер Рамуш Харадинай и Алианс за ново Косово.

Партиите се състезават за 100 от общо 120 места в парламента. Останалите 20 са запазени за етническите общности, включително за косовските сърби, които ще имат 10 депутатски мандата.

Очаква се следващото правителство на Косово да бъде коалиционно, както и в миналото. Преговорите между враждебно настроени партньори се очаква да се проточат, а шансовете за съставяне на дълготрайна коалиция са малки, посочва ДПА.

По време на предизборната кампания всички големи партии изключиха вариант за коалиция с Демократичната партия на Косово (ДПК) на президента Хашим Тачи. Всички те, с изключение на Самоопределение, са влизали в коалиция с ДПК и в определен момент са оставали измамени от Хашим Тачи.

Партия Самоопределение е най-гласовитият и на моменти войнствен критик на Тачи. Депутати от Самоопределение поведоха улични протести и редовно блокираха работата на парламента, като пускаха сълзотворен газ в залата.

Според местни наблюдатели най-вероятната нова коалиция ще бъде между Демократичния съюз на Косово (партията на Иса Мустафа - най-старата в Косово), Самоопределение и някой по-малък трети партньор.

Крайната цел на партиите на косовските албанци е да постигнат признание или най-малко - да спрат намесата на Сърбия.

Косово е бивша сръбска провинция, обявила независимост през 2008 г. - едно десетилетие, след като Армията за освобождение на Косово поведе война срещу силите на Белград, довела в крайна сметка до бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999 г.

По време на конфликта бяха извършени престъпления и от двете страни - няколко известни сръбски политици и длъжностни лица бяха осъдени от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, но основните обвиняеми от страна на косовските албанци, включително досегашният премиер Рамуш Харадинай, бяха оправдани, припомня ДПА.

Заради опасения от сплашване на свидетели, в Хага бе създаден нов трибунал, който да гледа делата срещу лидери на Армията за освобождение на Косово. Харадинай бе призован от този съд през юли, което доведе до оставката му и свикването на предсрочни избори.

Тъй като повечето косовски политици произлизат от Армията за освобождение на Косово, нови призовки от съда в Хага и евентуално повдигане на обвинения може да предизвика вълнения, отбелязва ДПА.

Като се остави настрана този проблем, Сърбия и Косово са под огромен натиск от ЕС и САЩ да нормализират отношенията си. Преговорите между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС са в задънена улица от години, а съживяването им води до спорове сред косовските политици за целите и приемливите условия за подновяване на разговорите.

Икономиката на Косово е силно зависима от финансовите инжекции на голямата косовска диаспора. Страната има отчаяна нужда от реформи в администрацията и съдебната система, а неправителствената организация Трансперънси интернешънъл я определя като една от най-корумпираните държави в Европа.