Когато президентът Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от ядреното споразумение с Иран и възобнови санкциите, отговорът на Техеран бе лесно предвидим и предречен от мнозина: Той ще започне да преминава отвъд границите, за които се съгласи по обогатяването на уран и по другите дейности, които могат да го доведат до създаване на ядрено оръжие. И наистина в понеделник иранските новинарски агенции съобщиха, че режимът е прекрачил нова линия чрез обогатяването на уран над лимита, установен от сделката. Той преди това наруши позволения му таван на количеството складиран обогатен уран.

След като това предизвика конфронтация, рязко повишила напрежението в Персийския залив, бихте си помислили, че администрацията на Тръмп е предугаждала иранския отговор и е подготвила следващите си ходове, за да постигне осезаеми цели, без да вкара САЩ в нова близкоизточна война. Отговорът на Тръмп на иранското заявление свидетелства за друго. "По-добре Иран да внимава", беше единственото, което той каза в неделя пред репортери. Тези празни думи отново разкриват, че президентът няма ясна цел в кампанията си за "максимален натиск", нито стратегия за нейното постигане.

За щастие внимателно премереният ирански отговор на провокациите на Тръмп означава, че случаят не е спешен. Въпреки че нарушава ограниченията за обогатяване, режимът е все още далеч от придобиването на материали или средства за произвеждането на ядрена бойна глава. Нито бърза да достигне този потенциал. Вместо това той отлага следващите си стъпки с 60 дни, като същевременно иска от европейските страни да намерят начини да заобикалят санкциите на САЩ и да предоставят икономическите облаги, обещани в сделката.

Европейците може да опитат, но предишните им опити се провалиха. В действителност много малко западни компании желаят да правят бизнес на трудния ирански пазар при риска да се откажат от този на Съединените щати. От друга страна надеждата на администрацията на Тръмп, че европейците ще реагират на иранските ходове, като наложат свои санкции, едва ли ще се оправдае в близко бъдеще. Френските, германските и даже британските лидери, подобно на руските и китайските, обвиняват САЩ, че са се оттеглили от ядрената сделка и са предизвикали иранския отговор, който вероятно включва и станалите наскоро нападения срещу петролни танкери в Персийския залив.

Ако Тръмп има късмет, европейците ще го убедят да излезе от кашата, която забърка. В събота френският президент Еманюел Макрон се е обадил по телефона на иранския президент Хасан Рохани да поиска преговори. Понеже Иран казва, че няма да преговаря с администрацията на Тръмп, ако тя не вдигне санкциите, може би Франция или арабски страни като Оман може да послужат като посредници. За да бъде възможен успехът, Тръмп ще трябва да се опре на постижими цели - различни от 12-те искания, изложени от държавния секретар Майк Помпейо, които, както той сам признава, не са продуктивни.

Помпейо и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, а също правителствата на Израел и Саудитска Арабия предпочитат смяна на режима в Иран и са склонни да бъде използвана военна сила от страна на САЩ. Тръмп казва, че желае само да бъде подобрена ядрената сделка и че не иска война. Ако това е така, той ще трябва да се отдръпне от ястребите и да потърси начин за деескалация, преди да е станало прекалено късно.

Превод: БТА