БТА
Съветът на ЕС одобри създаването на Европейска прокуратура
Съветът на ЕС одобри на днешното си заседание в Люксембург обособяването на Европейската прокуратура.
Засега в новата структура ще участват 20 от 28-те държави в ЕС, сред които и България.
Очаква се Европейската прокуратура да започне дейността си най-рано през 2020 година. Тя ще може да повдига и поддържа обвинения за злоупотреби със средства от ЕС, за разлика от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Досега само националните власти могат да поддържат подобни обвинения, като ОЛАФ може да им предоставя данни от извършени разследвания и предложения за повдигането на обвинения, съобщи БТА.
Очаква се Европейската прокуратура да позволи бърз обмен на информация, съгласувани полицейски разследвания, бързо запориране и отнемане на имущество, както и задържане на заподозрени зад граница.
Възможно е догодина Европейската комисия да предложи новата структура да се занимава и със случаите на международен тероризъм.
Седалището на Европейската прокуратура ще бъде в Люксембург, с главен прокурор и прокурори от всички участващи държави. Те ще ръководят всекидневните разследвания, извършвани от назначени прокурори в държавите от ЕС.
Те са Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Италия, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Испания.
Останалите държави от ЕС могат да се присъединят по всяко време.
Цачева: Темата е ключова за България
"България е категорична в позицията си за създаване на институционални мерки на европейско равнище, които да позволят ефективно наказателно преследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз", заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева днес в Люксембург, в рамките на дебата в Съветът по правосъдие и вътрешни работи, цитирана от ведомствения пресцентър.
Тя подчерта, че по време на председателството си България ще работи приоритетно за предприемане на необходимите действия по организиране на Европейската прокуратура и изграждане на отношения с неучастващите в нея държави членки и партньорски институции и служби, включително Евроюст и ОЛАФ. В този смисъл в рамките на нашето председателство е предвидено да се проведе конференция по темата за Европейската прокуратура.
В дневният ред на Съвета бе и дебат по взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация.
„Темата е изключително важна за ЕС и е насочена към укрепване капацитета на Съюза за борба с финансирането на тероризма и организираната престъпност. Темата е ключова и за България“, заяви министър Цачева.
Тя допълни, че приемането на правен инструмент, който да оптимизира режима за взаимно признаване на решения за обезпечаване и конфискация на активи, придобити от престъпна дейност е предпоставка за постигане на реални резултати в борбата срещу тежката организация престъпност и финансирането на тероризма.
„Целта на предложения нов регламент е факта, че обезпечаването и конфискацията на имущество, свързано с престъпна дейност, е ефективен инструмент за борба с финансирането на тероризма и други тежки престъпления, тъй като възпрепятства проникването на незаконни активи в законната икономика“, заключи българският правосъден министър.
На днешното заседание бе обсъден и Регламентът за създаване на централизирана система за обмен и съхранение на пръстови отпечатъци и данни за съдимост на граждани на трети държави.
Очаква се Европейската прокуратура да започне дейността си най-рано през 2020 година. Тя ще може да повдига и поддържа обвинения за злоупотреби със средства от ЕС, за разлика от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Досега само националните власти могат да поддържат подобни обвинения, като ОЛАФ може да им предоставя данни от извършени разследвания и предложения за повдигането на обвинения, съобщи БТА.
Очаква се Европейската прокуратура да позволи бърз обмен на информация, съгласувани полицейски разследвания, бързо запориране и отнемане на имущество, както и задържане на заподозрени зад граница.
Възможно е догодина Европейската комисия да предложи новата структура да се занимава и със случаите на международен тероризъм.
Седалището на Европейската прокуратура ще бъде в Люксембург, с главен прокурор и прокурори от всички участващи държави. Те ще ръководят всекидневните разследвания, извършвани от назначени прокурори в държавите от ЕС.
Те са Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Италия, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Испания.
Останалите държави от ЕС могат да се присъединят по всяко време.
Цачева: Темата е ключова за България
"България е категорична в позицията си за създаване на институционални мерки на европейско равнище, които да позволят ефективно наказателно преследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз", заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева днес в Люксембург, в рамките на дебата в Съветът по правосъдие и вътрешни работи, цитирана от ведомствения пресцентър.
Тя подчерта, че по време на председателството си България ще работи приоритетно за предприемане на необходимите действия по организиране на Европейската прокуратура и изграждане на отношения с неучастващите в нея държави членки и партньорски институции и служби, включително Евроюст и ОЛАФ. В този смисъл в рамките на нашето председателство е предвидено да се проведе конференция по темата за Европейската прокуратура.
В дневният ред на Съвета бе и дебат по взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация.
„Темата е изключително важна за ЕС и е насочена към укрепване капацитета на Съюза за борба с финансирането на тероризма и организираната престъпност. Темата е ключова и за България“, заяви министър Цачева.
Тя допълни, че приемането на правен инструмент, който да оптимизира режима за взаимно признаване на решения за обезпечаване и конфискация на активи, придобити от престъпна дейност е предпоставка за постигане на реални резултати в борбата срещу тежката организация престъпност и финансирането на тероризма.
„Целта на предложения нов регламент е факта, че обезпечаването и конфискацията на имущество, свързано с престъпна дейност, е ефективен инструмент за борба с финансирането на тероризма и други тежки престъпления, тъй като възпрепятства проникването на незаконни активи в законната икономика“, заключи българският правосъден министър.
На днешното заседание бе обсъден и Регламентът за създаване на централизирана система за обмен и съхранение на пръстови отпечатъци и данни за съдимост на граждани на трети държави.