Доклад на НАТО: 83% от българи подкрепят повишение на разходите за отбрана

Нашата страна миналата година е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54 на сто от БВП

17:20 | 21 март 2023 | Редактор : Лилия Чалева 187 4621 Снимка: АР/БТА

Според 83 на сто от българските граждани нашата страна трябва да харчи повече за отбрана, на противното мнение са едва осем на сто, а девет процента не могат да преценят. Това сочат данни от проучване на НАТО, включени в представения днес годишен отчет за дейността на алианса, предаде БТА.

Според доклада нашата страна миналата година е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54 на сто от БВП. Докладът отчита, че засега едва седем държави от алианса покриват целта разходите да достигат два процента от БВП. България изпълнява поставената от НАТО цел за поне 20 на сто дял на разходите за оборудване от общия национален бюджет за отбрана.

Отчита се повишение с осем на сто в последната година за подкрепата за НАТО сред гражданите на страните от пакта, като по последни данни у нас подкрепа изразяват 55 на сто, а 31 на сто са заявили, че са за напускане на алианса. Над половината от участниците в проучването у нас (57 на сто) са на мнение, че членството в НАТО прави военно нападение срещу нашата страна по-малко вероятно и това очакване се споделя от все повече от останалите граждани на страни от алианса.

Държавите от НАТО трябва да отделят за отбрана поне два процента от БВП, призова днес генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при представянето на годишния доклад на Алианса.

Той посочи, че докладът отчита 2,2 на сто ръст на отбранителните разходи на страните от алианса. Данните сочат, че 82 на сто от гражданите на страните от пакта възприемат като важни общите дейности със САЩ в областта на сигурността, а над 60 на сто са на мнение, че членството в алианса намалява вероятността от военно нападение срещу тяхната държава.

Столтенберг допълни, че с началото на войната в Украйна пактът е укрепил източния фланг и повишава защитата на критичната инфраструктура. По неговите думи алиансът оценява Русия като най-значимата заплаха за сигурността, наред с тероризма.

Войната в Украйна навлиза във втората година. Президентът Владимир Путин допусна голяма стратегическа грешка с нахлуването в Украйна, очакваше падането на Киев и на цялата страна до дни или седмици. Мислеше си, че може да пречупи единството на НАТО. Искаше по-малко НАТО, а получи точно обратното, коментира Столтенберг.

Той отбеляза, че заради войната Финландия и Швеция са решили да се присъединят към пакта и това ще доведе до удвояване на дължината на границата между НАТО и Русия. Столтенберг изрази очакване Анкара да одобри присъединяването на Финландия преди предстоящите в Турция избори. По неговите думи е напълно сигурно, че Швеция също ще се присъедини към алианса. Важно е Финландия и Швеция да се присъединят бързо, независимо дали това ще стане едновременно, поясни той.

Президентът Путин иска различна Европа, разглежда демокрацията като заплаха. Дори войната да свърши утре, средата трайно се промени. Войната в Украйна не беше изненада, а трайна последица от последователни агресивни действия, коментира генералният секретар.

По неговите думи Украйна трябва да реши кои условия за мирно решение са приемливи. Китай трябва да започне да разбира украинската гледна точка и да влезе в пряка връзка с президента Володимир Зеленски, ако наистина се стреми към мир, заяви Столтенберг. Той отбеляза, че Китай не е осъдил войната. Бих приветствал всяка инициатива, която би довела до справедлив и траен мир. Китайското предложение съдържа положителни елементи, включително по отношение на независимостта и териториалната цялост. Това е ключова точка от предложения план на президента Зеленски, отбеляза генералният секретар.

Прекратяване на огъня, което не отчита украинската териториална цялост, само замразява войната и дава възможност на Русия да се възстанови и да нападне отново. Това не би довело до траен мир, а би помогнало Русия да задържи завзетите земи, добави той.

Столтенберг поясни, че няма данни Китай да е доставил на Русия оръжия, но посочи, че има признаци, че Москва е отправила подобна молба. Той посъветва молбата да не бъде изпълнявана, защото ще удължи войната. Китай и Русия се сближават все повече, в навечерието на войната подписаха договор за безгранична дружба, отбеляза Столтенберг по повод посещението на китайския президент Си Цзинпин в Москва тази седмица.

ИЗБРАНО