10:23 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Денят, в който започна Нежната революция в Чехия (снимки и видео)

"Истината и любовта трябва да победят лъжите и омразата"

07:30 | 17 ноември 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 35 4617 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Само 10 дни след идването на демокрацията в България - на 17 ноември 1989 година, мирна студентска демонстрация в столицата на тогавашната Чехословакия - Прага, е жестоко отблъсната от полицейски спецотряд за борба с размирици. Стотици млади хора са ранени, а други арестувани. Това предизвиква серия от протести, които започват след два дни и не спират до края на декември. Наричат този период Нежната революция на Чехословакия - завършила без жертви, но постигнала сваляне на социалистическото управление и довела до първите демократични избори след 1946 г.

Стотици студенти са ранени при потушаването на демонстрацията на 17 ноември, но това само дава тласък на революцията

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Комунизмът

Чехословакия е управлявана от Комунистическата партия от 25 февруари 1948 г. Период, през който няма официални опозиционни партии. Дисидентите са преследвани от тайната полиция, а обществото се страхува да ги подкрепя. Всеки може да бъде уволнен от работата, а книгите му и филмите да бъдат забранени заради "негативно отношение към социалистическия режим".

Това се отнася предимно за семействата на бивши предприемачи или опозиционери заради противопоставяне на Съветската окупация, проповядване на религия, бойкотиране на нагласените парламентарни избори или по подозрения във връзки с извършителите на подобни дейности. Държавата прави това лесно, защото има пълен контрол.

"Наистина е трудно да се обясни общата атмосфера, какво можехме да правим, какво ни беше забранено, какво можеше да ни вкара в беля и колко сложно беше всичко", казва години по-късно Даниела Крамерова - една от участничките в Нежната революция.

Ситуацията започва постепенно да се променя след обявяването на перестройката на Михаил Горбачов през 1985 г. Чехословашките комунисти на думи подкрепят процеса, макар на практика извършват много малко реални промени и дори да се говори за Пражката пролет от 1968 година все още е табу. През 1988 и 1989 година се провеждат първите антиправителствени демонстрации, потушени от полицията.

Най-големият импулс за революцията обаче дават промените в други страни, управлявани от близките държави - до 16 ноември всички близки на Чехословакия страни, с изключение на СССР, вече са отхвърлили комунистическото управление, а дни по-рано пада Берлинската стена. Чехите гледат всичко това по телевизията и мечтаят за свободата. В този момент дори Съветският съюз подкрепя промяна сред управляващия елит в Чехословакия, въпреки че не одобрява отхвърлянето на комунистическия режим.

Всичко това бавно, но сигурно води до протестите.

Революцията

Всъщност на 17 ноември младежите се събират, за да почетат паметта на убития от нацистите през 1939 година студент Ян Оплетал. Но на фона на падналата седмица по-рано Берлинска стена и след пламенни речи на активисти траурното шествие се превръща в политическа демонстрация.

Полицията се опитва да разпръсне множеството с палки. Резултатът е 600 ранени. На следващия ден студентите призовават народа към безсрочна стачка. В обръщение по телевизията премиерът-комунист Франтишек Питра се опитва да успокои духовете, заявявайки:

"Многоуважаеми съграждани, още преди две години ние се отправихме по пътя на преустройство и демократизация. Тук, разбира се, не става въпрос за един бърз процес. Той е свързан с търсене, дискусии и обмяна на мнения".

Чехите имат опит с Пражката пролет от 1968 г., затова 20 години по-късно не се предават

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това обаче не успокоява надигналата си протестна вълна. Още на 20 ноември броят на мирно протестиращите нараства от 200 000 предишния ден до 500 000 души.

На 24 ноември в Прага се стига до нови масови протести, при които участниците скандират името на лидера на опозицията Вацлав Хавел, който само след месец ще стане президент. Той и комунистът-реформатор от времето на Пражката пролет Александър Дубчек настояват по време на демонстрациите на площад "Венцел" за оттегляне от властта на цялото Политбюро на КП. Думите на Хавел "Истината и любовта трябва да победят лъжите и омразата" се превръщат в мото на Нежната революция.

Все още властта не се предава. На 27 ноември обаче се провежда двучасова обща стачка в цяла Чехословакия.

Виждайки падането и на други правителства и разрастващите се улични протести, само ден по-късно Чехословашката комунистическа партия обявява, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. Бодливата тел по границата със Западна Германия и Австрия е премахната в началото на декември. На 10 декември президентът Густав Хусак назначава първото предимно несоциалистическо правителство в Чехословакия след 1948 г. и подава оставка. На 28 декември Дубчек е избран за председател на парламента, а ден по-късно Хавел - за президент на Чехословакия. Това се случва, въпреки че депутатите комунисти все още представляват мнозинство. Така дисидентът драматург става първият демократично избран държавен глава на страната от половин век.

Един от популярните лозунги по време на протестите е "Хавел в замъка" - най-големият дворцов комплекс в света, в който са управлявали крале, а след това става седалище на президента

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Хавел изпитва на гърба си цялата тежест на комунистическата държавна машина още от млад. Роден на 5 октомври 1936 г. в Прага, в семейство, което притежава киностудии и десетки сгради, той е лишен от право да следва в рамките на кампанията за борба с буржоазията, провеждана от комунистическия режим. Така той се отдава на театъра през 1955 г. - първо като сценичен машинист, после като автор на абсурдистки пиеси.

За първи път той публично се изказва политически на писателски конгрес в Прага през 1967 г., когато критикува идеологическата цензура и абсурдните действия на комунистическите апаратчици. След съветската окупация на страната през 1968 г. той влиза в дисидентските среди. Хавел става един от авторите на "Харта-77" - манифест на опозицията на комунистическия режим в защита на човешките права, под който подписи слагат най-видните дисиденти. Още тогава неговите пиеси са забранени, но той не напуска родината си и дори придобива световна известност като драматург. Неговите пиеси се играят на много европейски сцени, главно в Германия, и той получава множество литературни награди.

Арестуван е 3 пъти и лежи в затвора 5 години. Зад решетките пише известните "Писма до Олга" - първата му съпруга. Пускат го, защото здравето му се влошава сериозно и властите не искат той да умре като затворник.

Хавел се превръща в лидер на опозицията. През есента на 1989 г. оглавява организацията Граждански форум, която координира Нежната революция. Когато става президент, той дава начало на управление в многопартийна демокрация и държи твърд курс към НАТО и ЕС.

Вацлав Хавел с китара в ръка по време на концерт на 20-годишнината от Нежната революция

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мъж носи гигантска марионетка по време 20-годишнината от революцията - като символ на комунизма

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

С подкрепата си за въздушните удари на НАТО срещу Сърбия през 1999 година, както и с одобрението на войната на САЩ срещу режима на Саддам Хюсеин през 2003, той обаче предизвика недоумение у мнозина, които виждаха в него единствено "добрия човек от Прага". Той обаче им опонира с думите:

"И пацифист може да одобри военни действия. Не бива просто да наблюдаваме диктаторите."

След като от 1989 до 1993 година е президент на Чехословакия, през 2003 година той стана първият президент на новата Чешка република.

Хиляди чехи следват катафалката с ковчега на Хавел на 21 декември 2011 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вацлав Хавел почина на 75-годишна възраст през декември 2011 година във вилата си в Северна Чехия, където се възстановяваше от тежка пневмония, следствие от лошото лечение още докато е в затвора. До смъртта му с него e 17 години по-младата му втора съпруга - актрисата Дагмар Вешкирнова, за която се жени през 1997 г. (Олга умира година по-рано.)