Мисията в Афганистан - до 2014 година?
Би било погрешно да се определя точна дата за изтегляне на германските войски от Афганистан, защото така ще бъдат насърчени талибаните.
Това каза германският канцлер Ангела Меркел. Тази сутрин тя разговаря в Берлин с афганистанския президент Хамид Карзай, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Германският канцлер подчерта, че подкрепя намерението на Карзай до 2014 г. афганистанските сили да поемат отговорността за сигурността в държавата.
Германия вече очерта новата си стратегия за ролята си в Афганистан, като обяви, че ще изпрати там допълнително най-малкото 500 войници и почти ще удвои обема на невоенната си помощ, за да създаде условия от идната година да започне да изтегля войниците си.
Германия има в Афганистан третият по големина контингент след САЩ и Великобритания - 4300 военни, разположени в северната част на страната. Германският външен министър Гидо Вестервеле увери, че новата стратегия на Берлин за Афганистан е била "много добре приета" от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, с която той разговарял по телефона снощи, предаде Франс прес.
Хамид Карзай направи посещение в Берлин на път за Лондон, където ще участва в международна конференцията за Афганистан. Пред журналистите днес той изрази увереност, че афганистанските сили ще съумеят постепенно да поемат повече отговорност за сигурността. Той добави, че те ще имат нужда от подкрепата на международната общност.
След срещата с Карзай, Меркел заяви, че афганистанското правителство си поставя амбициозната цел да играе по-голяма роля в гарантирането на собствената си сигурност, но не бива да се определят дати за изтегляне на войските оттам. Не искаме да даваме на талибаните повод да се снишат, а след това да предприемат голяма атака, каза тя.
Русия, която неведнъж е заявявала, че е готова да играе по-активна роля във възстановяването на Афганистан, е подготвила конкретно предложение за международната конференция в Лондон. Москва ще обяви, че е готова да възстанови 142 промишлени и инфраструктурни обекта, изградени навремето от съветски специалисти. Става дума за пътища, заводи, язовири, електроцентрали и далекопроводи, построени между 1952 и 1988 г., които обаче днес се рушат. Възстановяването им би помогнало да се решат много въпроси, включително проблемът със заетостта, и би създало предпоставки за мирен живот, заявил руски дипломат, близък до организаторите на лондонския форум.