Преди точно 80 години - в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацистите в Германия и Австрия убиват поне 91 евреи, изгарят около 1500 синагоги, разрушават и ограбват 7500 еврейски магазини и арестуват близо 30 000 мъже, много от които са отведени в концентрационни лагери.
Много сгради са потрошени
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosКървавият погром остава завинаги в историята като Кристалната нощ. Наричат я така заради стъклата от изпочупените витрините на магазини, покрили улиците. Тази нощ е смятана за начало на Холокоста. Но ще изминават още няколко години преди нацистите официално да одобрят "окончателното решение" за евреите в Европа, което се превръща в политика на масови убийства.
Преди два дни, в навечерието на черната 80-годишнина, около 30 ученици от еврейското училище в Берлин запалиха свещи и казаха молитви, а равин Йехуда Тайхтал ги призова заедно да превъзмогнат миналото на Германия, като изградят сигурно бъдеще за евреите в страната.
След погрома...
Снимка: Getty Images/Guliver Photos"Това е градът, където е бил планиран Холокостът и откъдето е бил прилаган. Какъв по-добър отговор от това в същия този град учениците от еврейското училище да се молят заедно, като покажат, че отговорът на тъмнината и злото от миналото е даване на образование за настоящето и бъдещето", добави той.
Децата запалиха 6 свещи, за да почетат изгорените синагоги, както и 6-те милиона души, загинали в Холокоста.
"Загубих голяма част от семейството си, прабаби и прадядовци, техните братя и сестри и това има особено значение за мен. Тъжно е, мисля много за това", каза 15-годишната Клара Еляшевич...
В същото време берлинският вътрешен министър Андреас Гайзел забрани протест на крайнодесни, планиран за деня на годишнината...
Синагогата на Фазаненщрасе в Берлин на сутринта, след като е била запалена
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosПредисторията
Антиеврейският погром в Кристалната нощ е организиран от Щурмабтайлунг (SA) - паравоенната организация на управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия. Инициативата е лично на нейния лидер Адолф Хитлер.
През 20-те години повечето евреи в Германия са напълно интегрирани като немски граждани - служат в армията и флота, част са от бизнеса, науката, културата. Когато обаче Хитлер става канцлер на 30 януари 1933 г., започва антиеврейската политика. Нацистката пропаганда тръби, че всички 500 000 евреи в Германия (макар и само 0.86% от цялото население), като враг, отговорен за поражението на Германия през Първата световна война и за последвалите икономически проблеми.
Правителството приема редица антиеврейски закони, които ограничават правата на евреите да изкарват прехраната си, да се ползват с пълно гражданство, да получат образование и да работят на държавна служба. По-късно отнемат на евреите гражданството и им забраняват да сключват брак с нееврейски германци.
Така евреите са принудени да търсят убежище в чужбина. Но и това не е лесно, защото са повече от 300 000 души - от Германия и Австрия, а не всички държави искат да ги приемат. Както пише Чайм Уизман през 1936 г. "Светът изглежда е разделен на две части - местата, където евреите не могат да живеят, и тези, в които не могат да влязат".
През август 1938 г. германските власти съобщават, че разрешенията за пребиваване за чужденци се анулират и ще трябва да бъдат подновени. Това включва родените в Германия евреи от чуждестранен произход. Полша обаче заявява, че няма да приеме евреи с полски произход след края на октомври. Въпреки това, същия месец 12 000 евреи са експулсирани от Германия по заповед на Хитлер. Наложено им е да напуснат домовете си за една нощ и на един човек е позволено да носи само един куфар с вещи. Останалата им собственост е конфискувана от нацистите или разграбена от техни съседите им.
Още на 30 юли 1938 г. в лично писмо британският премиер Невил Чембърлейн прави следния коментар: "Смятам, че причините за преследването на евреите са две: желание да се ограбят парите им и завист към тяхната по-висша интелигентност. Няма съмнение, че евреите не са обичани..., но това не е достатъчно обяснение".
Десетилетия след това - в интервю през 1997 г., германският историк също Ханс Момсън също твърди, че основен мотив за погрома е желанието на нацистите е да заграбят еврейските имоти и бизнес.
Депортираните са отведени от домовете с влакове до полската граница, където полските граничари ги връщат обратно в Германия. Тази безизходица продължава няколко дни, а евреите се лутат без храна и подслон между границите в студ и дъжд. 4000 получават разрешение за влизане в Полша, но останалите 8000 са принудени да останат на границата още.
Убийство и погром
Сред изгонените е и семейството на Сендел и Рива Гринспан, полски евреи, които са емигрирали в Германия през 1911 г. и се заселили в Хановер, Германия. По време на процеса срещу Адолф Айхман през 1961 г. Сендел Гринспан разказва за събитията от депортацията си в нощта на 27 октомври 1938 г.:
"Тогава те ни отведоха в полицейски камиони, в камиони за затворници, около 20 човека във всеки камион и ни отведоха до жп гарата, улиците бяха пълни с хора, които викаха: "Евреите вън! Марш в Палестина!".
Няколко дни по-късно - на 3 ноември, 17-годишният син на семейството - Хершел Гринспан, който живее в Париж с чичо си, получава пощенска картичка от полската граница. В нея родителите му описват какво се случва с тях: "Никой не ни каза какво става, но осъзнахме, че това ще бъде краят... Нямаме нито стотинка. Ще ни изпратиш ли нещо?".
Хершел Гринспан
Снимка: WikipediaНа 7 ноември обаче младежът купува револвер и кутия патрони, след което отива в германското посолство и иска среща със служител. Отведен е в кабинета на Ернст фон Рат - дипломат в Министерството на външните работи. Хершел Гринспан изстрелва срещу него пет куршума, два от които го улучват в корема. Младият евреин не се опитва да избяга от френската полиция и веднага признава вината си. В джоба си той носи пощенската картичка на родителите си със съобщението: "Нека Бог да ми прости. Трябва да протестирам, за да се чуе протестът ми от целия свят и аз ще го направя".
Ернст фон Рат
Снимка: WikipediaНа следващия ден немското правителство забранява на еврейските деца да посещават германските държавни начални училища, спира еврейските културни дейности и публикуването на еврейски вестници и списания, включително трите национални германски еврейски вестника.
Междувременно - на 9 ноември, Ернст фон Рат умира от раните си. Новината за смъртта му стига до Хитлер вечерта, докато е с няколко ключови членове на нацистката партия на вечеря по повод Бирения пуч от 1923 г. Той напуска внезапно събранието, без да направи обичайната си реч. Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс говори вместо него и заявява: "Фюрерът реши, че демонстрациите не трябва да се подготвят или организират от партията, но ако те избухват спонтанно, то не трябва да бъдат възпрепятствани".
Главният секретар на партията Валтер Буч по-късно казва, че посланието е ясно - Гьобелс е заповядал на партийните лидери да организират погром.
Някои от тях не са съгласни, страхувайки се от дипломатическа криза. Хайнрих Химлер пише: "Предполагам, че това е мегаломанията на Гьобелс и глупостта, която е отговорна за стартирането на тази операция сега, в особено трудна дипломатическа ситуация".
Гьобелс обаче има нужда да подобри позицията си в очите на Хитлер. В 01:20 часа на 10 ноември Райнхард Хайдрих изпраща спешна телеграма до Полицията по сигурността (SiPo) и Щурмабтайлунг с инструкции за бунтовете. Полицаите са инструктирани да не се намесват в погромите, освен ако не са засегнати чужденците и нееврейския бизнес и собственост. В същото време им е наредено да конфискуват еврейските архиви от синагоги и обществени служби и да арестуват "здрави мъже евреи, които не са твърде стари", за евентуално прехвърляне в трудови концентрационни лагери.
Така Кристалната нощ започва. Първо са атакувани хиляди еврейски магазини. Не е трудно да бъдат разпознати, защото са ясно обозначени - още месеци преди това властта е наредила на собствениците да изрисуват с бяла боя на витрината голяма Давидова звезда и да напишат фамилията си.
Тонове стъкла покриват улиците в много градове на Германия след погрома
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosАтаките са дело предимно на младежи от Хитлерюгенд на 14-18 години, които според инструкциите не носят партийни униформи. Гьобелс иска населението да смята, че това отразява "оправданият е разбираем гняв на германския народ" от убийството на Рат и че полицията е безсилна срещу това.
Свидетелства, запазени в архивите, описват как е нападнато еврейско сиропиталище в Еслинген край Щутгарт - тълпата гони децата на улицата, а в град Кел евреи са принудени под строй да маршируват и да скандират "Ние сме предателите на Германия!".
В такива фургони са били натъпкани задържаните евреи
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosЕвреи от Франкфурт пък са натъпкани в голяма сграда и принудени да коленичат с глава, забита в земята. Когато някои от тях повръщат, пазачите ги хващат за врата и забърсват повръщаното с лицата и косите им. След няколко часа евреите са откарани в концлагера "Бухенвалд", където много от тях са изтезавани и някои са пребити до смърт. Оцелелите пък са унижавани, като са карани да уринират в устата на друг.
Общо около 30 000 евреи са арестувани тази нощ този и още няколко концентрационни лагери, сред които "Дахау" и "Саксенхаузен".
Посетители в германски музей гледат снимки на горяща синагога и други архивни кадри
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Междувременно и много еврейски гробища са поругани. Синагогите, които са на няколко века, пък са вандализирани и опожарени, като в огъня са хвърлени молитвени книги, свитъци, произведения на изкуството и философски текстове.
Много години по-късно - през 1988 г., историкът Макс Рейн пише: "Кристалната нощ дойде... и всичко се промени". Тя променя преследването на евреите - то вече не е просто икономическото, политическо и социално, започва физическото им избиване. Вестникът на SS - Das Schwarze Korps призовава за "унищожение от мечове и пламъци". На конференция в деня след погрома Херман Гьоринг заявява:
"Еврейският проблем ще достигне до решението си, ако скоро бъдем въвлечени във война извън нашата граница - тогава е очевидно, че ще трябва да се справим с евреите".
Паметни знаци за Якоб и Бели Бергофен пред дома им в Берлин. Подобни знаци се поставят на улицата, за да напомнят на днешните поколения за събитията в Кристалната нощ
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosТази радикална промяна обаче остава по-скоро незабелязана от международните наблюдатели. Дори съюзниците италианци пишат през ноември 1938 г., че изглежда "невероятно" евреите в Германия "един ден да бъдат изправени за разстрел до стената, обречени да се самоубиват, или заключени в гигантски концентрационни лагери". Историята обаче опровергава това...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}