В течение на десетилетия Европа прилагаше по отношение на Белгия политиката на щрауса, като системно пренебрегваше възможността за разцепването й с мотива, че Европа е единственият отговор за белгийския национален въпрос. Това заяви в комюнике депутатът от десния "Съюз за народно движение", предаде Франс прес, цитирана от БТА. Според него вотът в неделя е изправил до стената европейските държави и главно Франция.

Франция няма да мине без изработване на политика по отношение на Белгия, темата за присъединяването на Валония и Брюксел в крайна сметка се налага независимо дали искаме или не, изтъкна депутатът.

Въпреки успеха на Новия фламандски алианс (НФА) на парламентарните избори, тези, които искат Белгия да се раздели, са малцинство. Кабинетът в Белгия падна на 27 април заради безизходицата по спор между фламандското и франкофонското малцинство.

Прогнозите за неминуемата смърт на Белгия са силно преувеличени, пише вестник "Гардиън". Тези, които радостно очакват срива на една държава в сърцето на Европейския съюз, вероятно ще бъдат разочаровани. Имало е моменти на голямо (етническо) напрежение в историята на Белгия. Всеки път обаче белгийците успяваха да превъзмогнат разногласията си и да стабилизират страната, посочва изданието.

Не искам Белгия да експлодира. Не трябва да бъда представян като човек, който държи пръста си на устройството за взривяване на Белгия. Разделянето на страната не е цел сама по себе си, но ще има последствия от случващото се от 100 години в Белгия и от 50 години в Европа. Това изтъква лидерът на НФА Барт де Вевер в интервю за белгийския вестник на френски език "Либр Белжик", цитиран от БТА.

Кралят на Белгия Албер Втори вече започна консултациите за съставяне на новото белгийски правителство и се срещна с лидерите на фламандските сепаратисти и с лидера на християндемократите.

Барт де Вевер пристигна за срещата без вратовръзка, което е безпрецедентно нарушение на кралския протокол и това веднага породи коментари, че лидерът на НФА, известен като републиканец, иска да унизи монархическия институт в Белгия, смятан за един от символите на белгийското държавно единство.

Елио ди Рупо, лидер на социалистите-франкофони, пък отговаряше често на журналистите на фламандски и показа добро владеене на този език. Това засили очакванията той да бъде номиниран за следващ министър-председател на Белгия. Говоренето на френски и фламандски, езиците на двете най-големи белгийски области Валония и Фландрия, е задължително условие за заемане на премиерския пост в страната.