Този стереотип обаче се руши пред очите ни: сега от страниците на вестниците и от телевизионните екрани се усмихват светлокоси американки, не много млади, но изпълнени с яростта на новопокръстени и готови да убиват в името на исляма.

46-годишната Колин ла Роуз бе наречена Джейн Джихадистката. Родена в Пенсилвания, тя се омъжва на 16 години за два пъти по-възрастен мъж, без да завърши дори средното си образование. Ла Роуз приема исляма, когато среща третия си съпруг, пише Ела Котлер от агенция Росбалт в статия, озаглавена "Американските амазонки на джихада", предаде БТА.

Липсата на образование не й пречи да има собствено мнение за това как е устроен светът. На личната си страница в социалната мрежа MySpace тя постоянно възпява ислямския тероризъм и проповядва ненавист към "ционизма" и ценностите на Запада. "Фатима ла Роуз" активно споделя в интернет желанието си да "направи някак нещо, за да помогне на мюсюлманските си братя" и в крайна сметка намира единомишленици.

На 22 март 2009 г. с нея се свързва един от бъдещите й колеги конспиратори и предлага да участва в убийството на шведския карикатурист Ларс Вилкс. Вилкс предизвика яростта и омразата на мюсюлманския свят, защото нарисува няколко карикатури на пророка Мохамед.

Джейми Джихадистката пък, както медиите кръстиха Джейми Полин-Рамирес, е по-млада от Джейн Джихадистката и малко по-образована - завършила е средното си образование. Тя приема исляма чак през 2009 г., но веднага преименува шестгодишния си син Кристиан на Уахид и го записва в мюсюлманско училище. Веднъж в телефонен разговор с американската си баба детето я предупредило, че трябва да приеме исляма, защото всички християни щели да горят в ада. Като фон на разговора се чувал запис на проповед, възпяваща джихада и убийството на християни и евреи.

Колко такива ислямисти има в САЩ? През 2007 г. според статистиката на Изследователския център "Пю" всеки четвърти американски мюсюлманин е вярвал в необходимостта от тероризъм в името на исляма. Тогава се появиха опасения, че САЩ са изправени пред нашествие на шахиди "домашно производство", за което не са подготвени. Тези предположения бяха оправдани: и двете "джихадистки" се появиха в щати, където имаше "ислямбърг" - отдалечено ранчо, в което правоверните се събират на семинари, по време на които съседите често чуват изстрели. Така армията от воини на Аллах се попълва с "бели шахиди". За последните три години за тях не се води статистика, но може да се предположи, че ситуацията се е влошила.

"Джихадистите" са хора, изповядващи исляма, с ниски доходи или безработни, които не са успели да се самоопределят и искат да се идентифицират с някаква група.
Както отбеляза братът на Джейми Джихадистката Майкъл Холокомб, "всеки път щом в живота и се появяваше мъж, тя го следваше навсякъде като кученце". Много е лесно "да промиеш мозъка" на такъв човек и да го превърнеш в екстремист.

Още през 2005 г. американската експертка по тероризма Джудит Барски отбеляза, че 80% от джамиите в САЩ са "радикализирани" с пари от Саудитска Арабия. Американският Център за религиозни свободи откри в джамии огромно количество материали и брошури, които възпяват джихада и защитават превъзходството на исляма над другите религии. През юни 2008 г. се разбра, че Саудитската академия на исляма в САЩ използва такива материали, независимо, че по-рано бе заявила, че ще прекрати използването им в учебните занятия. Федералните агенти намериха книги, в които се твърди, че отстъпниците от исляма трябва да бъдат убивани и че мюсюлманите имат право да завземат имуществото им. Именно на това са били учени и двете "джихадистки", на това учат още много, много хора, наскоро приели исляма в САЩ.

Лидерите на официалните ислямски организации твърдят, че повечето мюсюлмани не подкрепят тероризма. Но от време на време дори в техните изказвания има противоречия. Например в изказванията на Едина Лековиц, говорителка на Мюсюлманския съвет за обществени въпроси: "Никой не се бори срещу тероризма толкова усърдно като мюсюлманската общност. Ние работим и с представители на закона, и с представители на мюсюлманската общност. Когато чуем някой да говори за великия воин за вярата Осама бин Ладен и да го нарича терорист, ние трябва незабавно да се застъпим за нашия брат и да кажем, че той не е терорист, а борец за свобода".

Примери за аналогични изказвания има в изобилие. И всички те доказват едно - докато властите не се поинтересуват какво става в джамиите и какъв е истинският облик на мюсюлманската общност в Америка, редиците на шахидите ще продължават да се попълват от нови "джихадистки" като Джейн и Джейми и техните деца. Въпросът е дали властите ще решат да го правят сега, когато президентът е настроен за сближаване с мюсюлманския свят, завършва авторката.