Преди това депутатите изслушаха един по един 26-ата номинирани от страните си комисари, чиито портфейли бяха разпределени от Жозе Мануел Барозу. Изслушванията, които занапред ще бъдат неразделна част от общностната практика, им дадоха възможност да наложат на правителствата в съюза едно полезно упражнение по парламентарна демокрация по американски образец, каквото нито една страна членка не прилага.

През 1994 г. този парламент, роден на практика без всякакви правомощия, използва влизането в сила на договора от Маастрихт (който му предостави нови права), за да въведе тези "изслушвания". Това бе начин да се напомни, че най-демократичната институция на съюза, която той въплъщава, трябва да може да контролира съставянето на най-технократската институция - комисията - имайки думата при избора на нейните членове.

Тези "изслушвания" са вече нещо неизбежно, макар съществуването и правилата им да не са регламентирани в нито едно споразумение, а само в парламентарен доклад, приет през 2005 г., в който се уточняват практическите им параметри. Същите тези споразумения, между другото, не признават на парламента правото да отхвърля един или друг комисар, а единственото му правомощие, записано в юридическите текстове, е правото да утвърждава комисията в нейната цялост.

На практика парламентът и тук наложи своите правила на играта. През 2004 г. той "скъса" двама комисари (единият бе италианецът Роко Бутильоне) и Жозе Мануел Барозу трябваше да се реши да поиска замяната им, за да не се сблъска с отказ за утвърждаване на състава или да получи одобряването му с твърде скромно мнозинство. Този път българката Румяна Желева сама предпочете да се оттегли, след като при особено злополучното си изслушване бе обвинена, че е укрила някои свои финансови участия и бе оценена като недостатъчно компетентна да оглави ресора за хуманитарна помощ.
Упражнението е трудно, наистина.

"Едно изслушване никога не е предварително спечелено", обясни бившият и настоящ френски комисар Мишел Барние.

В продължение на три часа всеки кандидат-комисар представя първо работната си програма, а после отговаря на поток от повече или по-малко добронамерени въпроси на евродепутати, които впоследствие дават мнение за представянето му. Опитни фигури като Хоакин Алмуния (испанският комисар, който досега отговаряше за икономическите въпроси, а сега поема конкуренцията), Вивиан Рединг от Люксембург, която оставя "Информационното общество", за да поеме ресор "Правосъдие", или Мишел Барние, се справиха с лекота. Кандидати като германецът Гюнтер Йотингер, натоварен с енергетиката, или австриецът Йоханес Хан, който наследява регионалната политика, бяха приятна изненада.

Трети, като респектиращата комисарка по конкуренцията Нели Крус, която вече ще отговаря за новите технологии, и в още по-голяма степен номинираната от държавните и правителствени глави на 27-те за ръководител на европейската дипломация британка Катрин Аштън - бяха разочарование. Аштън бе принудена да признае пълната си липса на опит за пост, който по-принцип би трябвало да се заеме от обигран дипломат.

В часа на равносметките във въздуха остава да витае съмнение, което застрашава надеждността на цялото начинание: а дали нещата не са били нагласени и резултатите - предварително известни? Парламентът трябваше да намери изкупителна жертва, за да покаже мускули. Още преди изслушването й, името на българската външна министърка бе в устата на всички и нито един букмейкър нямаше да заложи, че ще оцелее. За предизвестения провал има най-малко три причини. Тя идва от малка страна, страна със слабо влияние, която не се слави с особена прозрачност. Жозе Мануел Барозу я подкрепи с половин уста, българското правителство изглежда също се колебаеше.

Желева не бе пощадена и от парламентаристите - собственото й политическо семейство, Европейската народна партия, изобщо не улесни задачата й. Тя обаче не бе най-зле. В кулоарите повечето депутати бяха на мнение, че като най-слаб ученик се е представила Катрин Аштън, но върховната представителка на комисията нямаше основания за притеснения. Причините за почти пълния й имунитет са много и не особено престижни. Тя идва от "голяма" страна членка, на която този пост бе обещан. Беше номинирана от самите ръководители на Евросъюза, с които евродепутатите гледат да не кръстосват шпаги. Споразумение между двете големи политически формации в парламента - ЕНП в дясно и социалистите в ляво - налагаше избирането на жена социалистка.

"Отказвайки се, изпуснахме възможността да потвърдим по категоричен начин правомощията си", отбелязва със съжаление евродепутат, добавяйки, че огромното мнозинство от евродепутатите не би искало да предизвиква нова институционална криза веднага след и без друго доста закъснялото влизане в сила на Лисабонския договор.

Жак Докиер
в. "Ле-з-еко", 2 февруари

Заглавието е на Дир.бг