Йосипович е получил на произведения балотаж на президентските избори 60,29 процента от гласовете (1,339 млн. гласа), при преброени 99,62 процента от подадените бюлетини. Неговият независим опонент - поддържаният от консерваторите и Католическата църква кмет на Загреб Милан Бандич, е бил подкрепен от 39,71 процента от упражнилите правото си на вот (881 хиляди гласа).

52-годишният Иво Йосипович бе избран за третия президент на бившата югославска република, откакто тя придоби независимост през 1991 г.

Доктор на юридическите науки, професор по международно наказателно право в Загребския университет и известен композитор, той е депутат от 2003 г. Йосипович получи най-много гласове и на първия тур на президентските избори, който бе произведен на 27 декември - 32,4 процента.

Едно от основните послания на предизборната му кампания бе необходимостта от нов обществен договор, правов и социален ред, основаващ се на принципите на социалната справедливост, спазването на човешките права, законността и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Външнополитическите приоритети за новия президент и неговата Социалдемократическа партия (СДП) са традиционни за Хърватия - укрепване на положението на страната в структурите на НАТО и възможно най-скорошна интеграция в Европейския съюз.

Според анализатори най-голямото предизвикателство пред правителството в момента е да "закърпи" бюджета, тъй като прогнозите на кабинета за скромен икономически растеж тази година са смятани за прекалено оптимистични. Хърватската икономика изпитва силни затруднения, като миналата година се сви с 6 процента.

Иво Йосипович ще наследи в края на февруари левичаря реформатор Стипе Месич, който заема президентския поста два поредни петгодишни мандата. Първият президент на независима Хърватия бе покойният вече националист Франьо Туджман.