Днес къде ли не има WiFi мрежи - в домове и офиси, в ресторанти и кафенета, пицарии и заведения за бързо хранене - защо само хотелите пренебрегват това удобство за гостите си, пита авторката. Изненадващо тя е установила "една тенденция, която е в разрез с логката на икономиката и технологичното развитие, а именно - колкото по-скъп е хотелът, толкова по-лошо е качеството на WiFi интернета там, ако изобщо има такъв”.

Лейси посочва, че й се е случвало да установи, че безжичен достъп с отлично качество и покритие имат нисък клас хотели като Holiday Inn, както и заведения за бързо хранене, където се продават хамбургери за по един долар. "При едно пътуване до Бостън петзвездният хотел нямаше никаква безжична мрежа. Чисто новият W в Сантяго, Чили, няма безжична мрежа. В Индия, Руанда или Аржентина трябваше да си купуват 24-часови "билети” за достъп, които трупаха стотици долари на сметката ми за връзка, която беше с "прилично” качество”, оплаква се Лейси. По думите й, качеството на безжичните връзки е почти винаги много по-добро в развиващите се страни, отколкото в Западна Европа.

"Защо става така, че в началото на 2010 година толкова много хотели имат нулев, ненадежден или безобразно скъп безжичен интернет достъп?” - реторично пита Лейси. Според нея, причината за това не е в спестяването на разходи, след като Holiday Inn и Days Inn могат да си позволят да имат WiFi. Според Лейси, причината е в "технологичното невежество” на луксозните хотелите и е крайно време техните бизнес-гости да започнат да показват недоволството си от това.