Започва Великият пост, който е време за покаяние и смирение
На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти
От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Това е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-големия християнски празник Възкресение Христово - Пасха. Великден е центърът на всички празници на църквата. Честването на Пасхата е разделено на два периода: Покаен период и Тържествен период.
През тази година Възкресение Христово или Великден е на 5 май.
На днешния ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти.
Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход), не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица, Лазаровден, на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя, Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос.