Поредното измерване на най-високия връх в Западна Европа - Монблан, показа, че височината му е 4805,59 метра или с 2,22 метра по-малко, отколкото при предишното измерване през 2021 г., съобщи АФП, позовавайки се на френски геодезисти.

Специалистите по геодезия измериха Монблан през септември, а днес оповестиха заключенията си.

Тази разлика може да отразява вариациите на валежите през лятото и вече е била наблюдавана в миналото, каза на пресконференция в Шамони Жан де Гаре, представител на геодезистите от френския департамент Горна Савоя.

Де Гаре допълни, че е възможно при следващото измерване след две години върхът, който се намира на френско-италианската граница между Горна Савоя и Вале д'Аоста, да бъде "много по-висок".

"Ние събираме данни за бъдещите поколения, не сме тук, за да ги тълкуваме, оставяме това на учените", каза още Де Гаре.

Снабдени с най-съвременни инструменти и за първи път с дрон, около двадесет души, разделени на осем екипа, изкачиха Монблан в средата на септември, за да направят в продължение на няколко дни щателни измервания на белия гигант.

Това е 12-ото издание на операция, която има за цел по-специално да моделира ледената шапка и да събере научни данни за влиянието на климатичните промени върху алпийските планини, отбелязват участниците в инициативата, стартирала през 2001 г.

"След тези кампании за измерването на Монблан научихме много: вече знаем, че върхът постоянно се движи, както по отношение на височината, с вариации от почти пет метра, така и по отношение на позицията", отбелязва още Жан де Гаре.

При предишното измерване се оказа, че Монблан се е смалил с почти един метър. Какво ще се случи този път? Както правят на всеки две години, екип от експерти по геодезия изкачиха най-високия връх в Западна Европа, за да го измери с помощта на изключително прецизни инструменти и ще докладва заключенията си, предаде АФП.

Снабдени с най-усъвършенствани инструменти и за първи път с дрон, около двадесет души, разделени на осем екипа, са изкачили Монблан през септември, за да извършат в продължение на няколко дни щателни проучвания на белия гигант.

Експертите по геодезия тази година са били придружени от бившата френска звезда в биатлона Мартен Фуркад, който описа върха като "неизчерпаем източник на очарование".

Това е 12-ото издание на операция, която има за цел по-специално да моделира ледената шапка и да събере научни данни за влиянието на климатичните промени върху алпийските планини, отбелязват участниците в инициативата, стартирала през 2001 г.

Първоначално резултатите от направените проучвания е трябвало да бъдат оповестени едва "20 години по-късно", казва на сайта на проекта участник в две експедиции, допълвайки, че предизвиканият ентусиазъм е убедил организаторите да направят данните публично достояние предсрочно.

По време на предишната експедиция през 2021 г., покривът на Алпите беше измерен на 4807,81 метра - близо метър по-малко в сравнение с измерването, направено през 2017 г.

Измерването през 2019 г. беше запазено в тайна, тъй като беше счетено за непредставително.

Най-високата надморска височина - 4810,90 метра, е регистрирана през 2007 г.

Тези разлики не са изненадващи, отбелязват геодезистите, тъй като "от зората на времето височината на Монблан непрекъснато се колебае".

"Скалистият връх на планината се извисява на 4792 метра, но дебелината на слоя вечен сняг, който го покрива, действа като огромна снежна пряспа, която варира в зависимост от ветровете и валежите", отбелязаха експертите през 2021 г.

Надморската височина на върха се променя и в зависимост от сезоните и обикновено Монблан е по-висок в края на лятото, отколкото през пролетта.

На фона на ускореното топене на ледниците под въздействието на глобалното затопляне, засягащо особено силно Алпите, един от членовете на екипа, Дени Борел, призова да "останем смирени и да не правим прибързани заключения от измерванията, които се правят едва от 2001 г.".

"Ние измерваме и наблюдаваме. Ние сме там като стражи на околната среда. Сега зависи от климатолозите, глациолозите и други учени да използват всички събрани данни и да представят всички хипотези, за да обяснят това явление", казва Борел.

Европейските ледници, които са особено уязвими от покачващите се температури заради сравнително ниската си надморска височина, са загубили около една трета от обема си между 2000 и 2020 г., според данните, събрани от учените.

Топенето на ледниците във Френските Алпи през лятото на 2022 г. е описано като "изключително" и според глациолозите представлява около 5-7 процента от оставащата ледникова маса.