Учен от БАН опитва да докаже, че 130-годишен българин е най-дълго живелият човек на планетата
Посетителите на изложбата "Кодове на идентичност" могат да видят редки фотографии от семейния архив на родствениците на "първото либе" на Христо Ботев - Мина Горанова
Най-дълго живелият човек по нашите земи, достигнал библейската възраст от 130 години - Йончо Цолов Пеловски - е един от главните герои на авторска изложба "Кодове на идентичност" на гл. ас. д-р Росен Гацин от БАН. Самият учен обяви пред медиите, че се опитва да докаже, че многолетният българин е най-дълго живелият човек на планетата. Историята на дядо Йончо кандидатства за "Книгата на Гинес", но процедурата по проверката на фактите все още е в начален етап. Рекордът там към момента държи 122-годишна жена от Франция.
Изложбата на д-р Гацин от БАН е разположена в Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология, и в нея са представени стари български родове, които са оставили трайна следа след себе си.
Като част от експозицията са изложени автентични родословни дървета, събрани през десетилетията родови истории на значими фамилии от различни райони на България като фамилия Пеловски, Мечкарите и др.
Посетителите могат да видят и редки фотографии от семейния архив на родствениците на "първото либе" на Христо Ботев - Мина Горанова.
Отделено е експозиционно място и на колоса на българския театър Сава Огнянов.
Акцент в изложбата е и най-дълго живелият човек по нашите земи, доживял 130 години (роден през 1777 г. и починал на 9 януари 1907 г.) - Йончо Цолов Пеловски.
На надгробната паметна плоча, открита от учения в село Лик, община Мездра, е изписано: "Тук почиват баща Йончо на 130 г., син Иван на 103 г., син Кръстио на 106 г.". Данните сочат, че кандидатът за "Гинес" е имал трима синове. Двама от тях починали над 100 години, като баща им ги надживял, а третият живял над 90 лета.
В момента се превеждат османски регистри, където може да се намери акта за раждане да дядо Йончо Пеловски, каза още ученият. Всички доказателства на този етап водят към това, че той е роден през 1777 г. В смъртния му акт, който вече е открит, пише, че той бил земеделец, по вяра - православен, по народност - българин.
Изложбата на учения от БАН може да бъде разгледана до 31 януари 2025 г