След провала при първоначалния старт преди около година и половина, няколкото скъпоструващи подобрения и серията от изпитания при ниско натоварване - ускорителят на частици на Европейската организация за ядрени изследвания вече работи пълноценно. Учените по света, включително участващите от българска страна в проекта, твърдят, че 30 март 2010 г. ще бъде паметна дата.

Виж снимки от 30 март 2010 г.

Най-голямата машина в историята

Ускорителят на частици е разположен в тунел с дължина около 27 км, простиращ се на границата между Франция и Швейцария. Подземният проход е изкопан още през 1989 г. Сега, колайдерът работи като лаборатория за симулиране на сблъсък на лъчи от протони с много голяма скорост. Потенциалната му възможност е за постигане на 99.99% от скоростта на светлината. При сблъсъка с максимална енергия би трябвало да отделя топлина, сто хиляди пъти по-голяма от тази в ядрото на Слънцето. Въпреки това специална охлаждаща система поддържа средата в условия, близки до абсолютната нула (при минус 271.3 градуса по Целзий). Всичко изброено дотук прави ускорителят най-сложната и голяма машина, строена в историята на човечеството.

Информацията, която ще се получава от стотиците милиони сблъсъци на частици, случващи се всяка секунда, се обработва от безброй научни центрове по целия свят, които са свързани в мрежа. Цялото усилие, подготовката за което отне повече от две десетилетия, има една основна цел: да ни даде отговор на постулати, които в момента обясняваме с недоказани теории. Например, тази за “Големия взрив“, с която се обяснява възникването на вселената. Или пък за наличието на “тъмна енергия“, на която учените приписват продължаващото разширяване на космоса.

Ще се търси и доказателство за съществуването на т.нар. “Хигс бозон“ - елементарна частица, чието наличие е хипотетично, но е част от Стандартния модел - основния модел във физиката на елементарните частици. Една от най-големите заблуди, свързани с възприемането на колайдера, е, че той ще ни покаже антиматерията. Че ще се създават т.нар. “черни дупки“ и всъщност ще си играем опасна игра с природата. Всъщност и досега учените наблюдават антиматерия в контролирани условия, само че никой не е успял да я “задържи“ за по-дълго. Защо? Това също е един от въпросите, на които трябва да си отговорим.

Възраждането на физиката

Любознателността на изследователите далеч не е довод за провеждане на всички тези експерименти. Макар и да изглеждат крайно теоретични, те всъщност са свързани с прогреса във физиката, който не можем да постигнем в последните десетилетия. Вече век, тази наука дълбае основно на теоретично ниво, тъй като отдавна вече е записала, изследвала и обяснила познатите в планетарни условия на Земята явления. Човечеството си е изградило някакъв теоретичен модел, в който вярваме, но не можем да бъдем абсолютно сигурни. Уникалното на ускорителя е, че процесите, които ще се наблюдават в него, са невиждани до момента за науката.

Още в първия ден от новия старт за пръв път в историята бе получен сблъсък при рекордна за всеки от потоците от протони енергия от 3.5 тераелектронволта (TeV), или общо 7 TeV. От CERN сравняват 1 TeV с кинетичната енергия на комар в полет, давайки описателно обяснение на разбивките, които могат да се постигнат с машината. Така учените ще наблюдават явления, които се случват или са се случвали на време и място, което до момента е било недостъпно за тях - било то далечни галактики, или пък ядрото на планетата. Анализът на получената информация може да отнеме и години, работи се с масиви от данни с големина хиляди терабайти.

В крайна сметка може и да не станем свидетели на някакво чудо и усилията да се ограничат в доказателството на вече подозирани факти, но с точно такава вероятност е и възможността да докажем или отхвърлим различни теории за Сътворението, да бъдат открити нови сили, частици и материи, които да дадат решителен тласък в изследването на вселената или защо не да решат основни проблеми на човечеството.

Смята се, че в следващите между 18 и 24 месеца, в които ще се работи при споменатите параметри, има голяма вероятност да се запишат данни, с които да се обясни съставът на поне четвърт от непознатата материя в космоса. Напълно възможно е след две-три години науката да тръгне в тотално различна посока на развитие и причината за това да бъде точно този проект.

Страх от неизвестното

Колкото и да се радват повечето учени на успешния старт този път, засега хората по света по-скоро се притесняват от последиците от уникалните експерименти. Иронията в случая е, че страховете им са породени от същата причина, която предизвиква еуфория в поддръжниците на колайдера - неизвестното. Противниците на проекта смятат, че тъй като никой не може да предвиди какво точно ще се случи, то може да се очаква небивал катаклизъм от рода на появата на Черна дупка в сърцето на планетата. Но, учени са убедени, че енергията, която се постига в Големия адронов колайдер, макар да е с рекордни стойности за изкуствено създадена от човек среда, всъщност е нищожна спрямо енергийните явления от подобен тип във вселената и не би трябвало да се смята за опасна.

От друга страна, ако пресметнем месеците според сега начертания от CERN план, стартът на ускорителя в пълна мощност, ще бъде към края на 2012 г. - годината, която напоследък е сочена от любителите на мистерии за последна за човешката цивилизация.