Петльовден е фолклорният вариант на Сретение Господне
Един от четирите празника в църковния календар, посветени на Богородица напомня как святата майка отнесла в храма младенеца на четиридесетия ден след Рождество
Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството.
Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник - Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил". Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.
В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.
По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
Петльовден е фолклорният вариант на Сретение Господне. На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празника - за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България.
Един от задължителните елементи е жертвоприношението на петел. Извършва се от жени, майки на мъжки рожби или от момче, което не е достигнало полова зрялост (наричали го "петелар"). В някои селища жертвената птица трябва да е черна на цвят.
Майката или петеларят извършват жертвоприношението на прага на пътната врата. С кръв се прави и кръстен знак по лицето на момчетата, по вратите на дома. След това от сварения петел майките раздават на съседи, заедно с парчета пита.