07:36 | 07.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Мечка в зоологическа градина в Китай събуди спомена за „човешки зоопарк“ – какво е това

Световното изложение в Брюксел през 1958 г. е едно от последните, на което се показват „екзотични“ хора

Снимка: iStock by Getty Images/YouTube

Мечка в зоологическа градина в Китай събуди спомена за „човешки зоопарк“ – какво е това

Световното изложение в Брюксел през 1958 г. е едно от последните, на което се показват „екзотични“ хора

18:12 | 5 август 2023 32 13963 Снимка: iStock by Getty Images/YouTube

През изтеклата седмица зоологическа градина в Източен Китай бе принудена да отхвърля предположенията, че мечките ѝ са всъщност хора, облечени в костюми, след като видеоклип, на който една от тях стои като човек, се разпространи в социалните медии.

Кадри на които се вижда малайската слънчева мечка, която стои на задните си крака, предизвикаха доста спекулации в китайското интернет пространство и в редица западни медии, но от зоологическата градина в източната провинция Джъдзян настояха, че това наистина е мечка - просто малко по-малка и различна от тези, с които сме свикнали.

В публикация, написана от гледната точка на слънчева мечка на име Анджела, зоопаркът в Ханджоу заяви: "Някои хора смятат, че стоя като човек... Изглежда, че не ме разбирате много добре. Някои туристи си мислят, че съм твърде малка, за да бъда мечка. Трябва да подчертая отново: Аз съм малайска слънчева мечка! Не съм черна мечка! Не съм куче! Слънчева мечка!"

Видеоклипът, в който мечката стои и общува с туристите, се разпространи широко в интернет, след като беше публикуван в Douyin, китайската версия на TikTok, на 27 юли.

Публикациите по темата привлякоха милиони гледания в платформата, тъй като хората се питаха дали мечката не е прикрит човек, предвид поведението ѝ, както и видимите гънки на козината по тялото ѝ, заради което тези мечки приличат на хора, облечени в недобре прилепнали дрехи.

Снимка: Скрийншот/You Tube

Животното във видеото е "със сигурност слънчева мечка", казва пред Ен Би Си Уонг Сиу Те, биолог по дивата природа и основател на Центъра за опазване на борнейските слънчеви мечки в Малайзия. Той изследва това животно от около 25 години.

"Слънчевите мечки могат да бъдат много подобни на хората. Те стоят като хора и ходят като хора", казва той и добавя, че самките на слънчеви мечки могат да носят бебетата си с предните лапи и да ходят на задните.

Явлението "човешки зоопарк" всъщност е характерно повече за Европа и САЩ.

Терминът съществува и се смята за устойчив: така се наричат етнографските експозиции и "негърските села" в Европа и САЩ през XIX и XX век, където на широката публика се показват хора от Азия и Африка и техният "примитивен" живот в "естествени условия".

Традицията на подобни изложби води началото си от панаирите и цирковете, където са били представяни "уроди", но от средата на XIX в. тези изложби започват да придобиват образователен характер. За причина за това се смятат по-специално трудовете на Чарлз Дарвин за произхода на човека.

В края на предпоследния век "негърските селища" се превръщат във важна част от световните изложения, демонстрирайки богатите ресурси на колониите. Това не само позволявало на посетителите да се "убедят" в "превъзходството" на белия човек над колонизираните народи, но било и много доходоносно, тъй като броят на зрителите по време на изложенията е бил милиони.

Някои изследователи смятат, че началото на историята на "човешките зоологически градини" са представленията в Лондон с участието на африканското момиче Саарти Баартман, което е наричано "хотентотската Венера" и е показвано голо като уникален "експонат" заради необичайното си телосложение. Саарти била докарана в Лондон през 1810 г. от Южна Африка.

Снимка: Скрийншот/You Tube

С момичето се отнасяли ужасно; когато интересът към нея изчезнал, тя трябвало да излезе на улицата, за да се издържа сама. Страда от тежка алкохолна зависимост, през 1815 се разболява от някаква инфекциозна болест и умира на 26-годишна възраст.

Друга трагична история е тази на конгоанското пигмейче Ота Бенга. Бенга е закупен от местни търговци на роби от изследователя Самюъл Филипс Вернер, който го пренася в Америка.

През 1906 г. пигмеят е настанен в нюйоркската зоологическа градина "Бронкс" заедно с орангутан, като му е даден лък и стрели за самозащита. Вместо това Бенга стреля по посетителите, които му се подиграват. На изложбата той имал собствена табела като диво животно: "Африкански пигмей, Ота Бенга. Възраст: 23 години. Височина 4 фута и 11 инча. Тегло 103 килограма. Доставен от Свободната държава Конгоа, южната част на Централна Африка, от д-р Самюел П. Вернер. Излаган всеки ден през месец септември."

Снимка: Скрийншот/You Tube

След многобройни оплаквания, включително от християнската общност, изложбата с Бенга е закрита. Той се премества в Линчбърг, Вирджиния. Бенга мечтае да се върне у дома, но избухването на Първата световна война попречва на осъществяването на плановете му.

Загубил връзка с родината си и неспособен да се интегрира напълно в американското общество, Бенга се самоубива на 33 години.

Пионер на "антропозоологичните" изложби е германският търговец и колекционер на диви животни Карл Хагенбек. Той основава нов тип зоологически градини, които днес се наричат формат "edutainment" - да учиш, докато се забавляваш.

През 1874 г. Хагенбек е един от първите, които показват хора заедно с животни в зоологически градини, и бързо се превръща в успешен "етнографски шоумен". Неговата фирма "Хагенбек", която и до днес съществува под същото име и управлява главната зоологическа градина в Хамбург, Германия, печели пари от изложби на хора до 30-те години на ХХ век.

Клаус Хагенбек, правнук на Карл, омаловажава обвиненията в расизъм на тези изложби и ги определя като "форма на изкуство" от онова време. Оттогава зоологическата градина в Хамбург заявява, че преразглежда миналото си, но понастоящем няма никакви индикации, подчертаващи, че на мястото някога са били излагани хора, пише "Дойче Веле".

Снимка: Скрийншот/You Tube

Концепцията за човешка зоологическа градина съществува още в началото на модерната епоха, когато европейските изследователи докарват хора от новите земи, които са обиколили. Хагенбек прави още една крачка напред, като организира изложби, за да ги направи по-привлекателни: Лапландците се появявали, придружени от северни елени, египтяните яздели камили пред картонени пирамиди, фуегите живеели в колиби и имали кости като аксесоари в косите си. "Карл Хагенбек продава на посетителите илюзията за пътуване по света със своите човешки зоопаркове", казва историкът Хилке Тоде-Арора от Мюнхенския етноложки музей.

В Лисабон, столицата на друга огромна европейска колониална сила, през 1940 г. на Португалското световно изложение също са показани хора. Хората са докарани от колонизирани страни, за да живеят в среда, изградена така, че да симулира предполагаемото им местообитание.

Португалският диктатор Антонио де Оливейра Салазар използва Световното изложение през 1940 г., за да прослави колониалната епоха и да укрепи собствения си режим, и днес дебатът за колониалното минало на Португалия често е насочен към него. Но Елза Пералта, историк от Лисабонския университет, смята, че това е недостатъчно: "Водещият разказ за демократичния период е, че престъпленията от колониалния период са свързани с диктатурата", казва тя. "Това не отразява дългата продължителност на колониалната история на Португалия." Пералта добави, че дори паметната плоча, която отдава почит на жертвите на "човешкия зоопарк" в ботаническата градина на града днес, се отнася изрично за периода на Салазар.

Тя изтъква, че много португалци продължават да не знаят за расистките изложби, но заяви, че през последните години се наблюдава засилване на обществения дебат за колониалното минало на страната, макар и с по-бавни темпове, отколкото в други бивши колониални държави. "Португалското общество бавно се събужда за този проблем; той все още не е разгледан", отбеляза тя.

През 50-те и 60-те години на ХХ в. разпространението на киното, телевизията и масовия туризъм променят начина, по който се гледа на "екзотичните" народи. "Хората вече не носят приключенията в собствената си страна, а могат да си позволят да пътуват извън нея", казва историчката Ан Дресбах.