Заключенията на учените потвърждават тези от предишни изследвания, според които хората, чиито прародители живеели в райони с горещ и влажен климат, са предразположени да имат по-широки ноздри в сравненеие с наследниците на популации, живели в райони със студен и сух климат. Това съобщиха Ройтерс и Франс прес, цитирани от БТА.

Учените са на мнение, че по-тесните ноздри позволяват да се увеличи влажността на въздуха чрез затоплянето му, а това е високо ценено в районите със студен и сух климат.

"Студеният и сух въздух не е подходящ за респираторните пътища - заяви експертът по антропология Арсиан Зайди от Пенсилванския университет. - Не съществува по-добра универсална форма на носа, в действителност прародителите ни са се приспособили към средата си на живот."

Учените от международния изследователски екип използвали триизмерни снимки, за да проучат формата на носа на 476 доброволци, чиито прародители живеели в Южна и Източна Азия, Западна Африка и Северна Европа.

Било констатирано, че историята на еволюцията на носа е комплексна.

Учените изтъкнали, че други фактори, като например културните предпочитания при избора на сексуален партньор, също могат да изиграят роля. Изследването на тази еволюция и приспособяването на човешкия нос към климата могат да намерят приложение в медицината и антропологията.

Изследванията върху приспособяването на човека към заобикалящата го среда са от съществено значение за опознаване на болести и могат да хвърлят светлина върху произхода на някои от тях, като сърповидноклетъчна анемия, лактозна непоносимост и рак на кожата, които са често срещани сред някои популации, отбелязаха учените.

Резултатите от изследването са публикувани в PLoS Genetics.