Нещата обаче могат да се променят благодарение на учени от САЩ, които са открили как човешкият мозък прави спазването на диета още по-мъчно, пише в. "Дейли експрес", цитиран от БТА.

Специалисти от Медицинския център "Бет Израел Дийкънес" към Харвардския университет са установили как мозъкът управлява глада и ненаситния апетит.

Желанието те да бъдат уталожени датира още от времето на пещерните хора. Съвременният начин на живот обаче не изисква енергията, необходима за бягство от мечка например, и тъй като храната обикновено е в изобилие, ненаситният апетит лесно ни подтиква към преяждане.

Авторите на настоящото изследване са идентифицирали механизма, чрез който невроните, активиращи чувството за глад, влияят върху отдалечени неврони, играещи роля в решението дали да реагираме или не на хранителни позиви.

Специалистите смятат, че проучването им ще помогне за разработването на нови терапии за потискане на ненаситния апетит при хора със затлъстяване.

Откритието на американските учени подкрепя идеята, че инсуларният кортекс участва във вземането на решение дали си струва храната да бъде "преследвана".

При здрави хора въпросният мозъчен регион повишава активността си в отговор на позиви за хранене, но не и след наяждане. При пациенти със затлъстяване или страдащи от хранителни разстройства, свързани с проява на ненаситен апетит, механизмът се обърква, както са показали и предишни проучвания.