В рамките на астрофизично изследване учените изградили компютърен модел на външните слоеве на газовия гигант, базиран на термодинамични принципи. Резултатите от "симулираната действителност" показват, че в подобни условия химичният елемент хелий не се смесва с останалите газове, а се кондензира във вид на капки, които падат върху планетата като хелиев дъжд. Учените смятат, че тези капките съдържат голям процент неон.

Тези две заключения се потвърждават от факта, че липсва хелий в горните слоеве на атмосферата на Юпитер. Аномалията е открита преди години - на 21 септември 2003 г., след 14 години в Космоса и 8 години в орбита около Юпитер, космическия апарат "Галилео" е спуснат в атмосферата на газовия гигант. Преди "гибелта си", той предава около 30 гигабайта, в това число около 14 000 снимки от най-голямата планета в Слънчевата система.

Неотдавна, учените от университета в Илинойс публикуваха астрономичните си наблюдения за Сатурн, според които аналогични дъждове са възможни и там.

Откритието е направено с помощта на суперкомпютър, на който са пресъздадени атмосферните процеси и колебанията на климата, които произтичат на Юпитер.