Интернет енциклопедията Wikipedia дефинира кибертормоз (cyberbullying) като: използване на информационни и комуникационни технологии за умишлено, повтарящо се и враждебно поведение от едно лице или група, предназначено да навреди на останалите. Именно този тип заплаха е най-опасна за младежите.

На практика за децата няма никакво спасение от интернет тормоза, тъй като киберхулиганите могат да преследват денонощно своите жертви, за разлика, например, от ежедневните училищни конфликти, които са ограничени по време и място. Жертвите на кибертормоза не могат да намерят безопасно място за себе си - те са преследвани чрез уеб сайтове, електронна поща и SMS съобщения, коментира професорът по психология Ан Фрайзен пред британския "Телеграф". Информацията в интернет се разпространява много бързо и е изключително сложно да бъде премахната, допълва тя.

Фрайзен е установила няколко особености на детския кибертормоз:
- по време на почивките активността на интернет хулиганите забележимо спада и освен това почти винаги атакуващият и жертвата са от едно и също учебно заведение.
- при онлайн издевателствата е почти невъзможно да се установи самоличността на злосторника, която е труднодостижима, заради анонимността в интернет. В мрежата може да възникне ситуация, при която слабият издевателства над силния, което в реалния живот не се случва, отбелязва професорката.

Популярните социални мрежи вече започват да предприемат сериозни мерки срещу проявите на кибертормоз. Но най-голямата отговорност за психическото здраве на децата остава у родителите - само те могат да обучат своите деца на достойно поведение в мрежата.