Освен инвестициите в новостартиращи компании Google е вкарала доста пари и в университети под формата на грантове. Така например корпорацията подпомага геотермалната лаборатория при Южния методистки университет. Лабораторията прави геотермално картиране, което без съмнение се вписва в интересите на Google и в частност проекта Google Earth. Грантът подпомага университета и в разработването на нови техники за оценяване на геотермалните източници, посочва Барон. Университетът Станфорд също е получател на грант от Google, насочен към геотермалните решения. Университетът прави изследвания в областта на едносондажните системи за добив на геотермална енергия.
В глобален мащаб интересният въпрос е дали рисковите инвеститори имат интерес да влагат средства в геотермални системи, смята Барон. Според него, отговорът съдържа много нюанси. Ако геотермалните системи изобщо са интересни за инвеститорите, то средствата трябва да са насочени към нова технология, която да е "изключително разтърсваща“ и да изисква големи "бели петна“ в технологиите. За момента популярните технологии за геотермална енергия са тези, които разчитат на наличието на подземни води с висока температура.
Врялата вода от земните недра се изпомпва до повърхността, където парата захранва турбини, произвеждащи електричество. Известни като ORC, тези решения са достатъчно зрели и популярни и нямат много потенциал за технологично развитие. Обратното, технологията EGS (Enhanced Geothermal) е млада и има много потенциал за развитие. EGS системите не са свързани с налични подземни залежи от вода. При тази технология се правят сондажи, чрез които големи количества студена вода се впръсква в скалите на голяма дълбочина, за да се използва подземната висока температура за загряването на водата.