Апаратът е навлязъл в атмосфера на Марс със скорост от близо 21 000 км/час в 17,42 часа българско време. На 11 км над марсианската повърхност се е отворил парашутът, а скоростта рязко е била намалена до около 1600 км/ч. След това скоростта е продължила да намаля до 270 км/ч.

На 2 метра от марсианската повърхност са се задействали ракетните двигатели, а скоростта е била намалена до 7 км/ч. След достигането на тази скорост, ракетните двигатели са се изключили, а платформата е "паднала" на марсианската повърхност, извършвайки успешно кацане.

Все още обаче няма пълно потвърждение за успеха на мисията, защото сателитите около Марс са извън обсега на "Скиапарели" и сигналът не може да бъде транслиран до Земята - до нас не достига никаква информация.

Учените от ЕСА твърдят, че всичко е напълно нормално и са сигурни в успешното кацане на спускаемия модул.

Първите снимки от камерата на "Скиапарели" ще бъдат публикувани утре.

"Скиапарели" има дисковидна форма, тежи 577 килограма, а основната му цел е да тества технологии за бъдещ европейски марсоход, който ще кацне в екваториалната част на Марс след около 4 години.

"Скиапарели" не разполага със слънчеви батерии и животът му на Червената планета ще бъде много кратък - между 3 и 5 дена. Въпреки това на борда на платформата има уреди, които ще вземат проби от грунта на Марсианската повърхност.

"Скиапарели" е кацнал в района Meridiani Planum, за който се предполага, че е бил част от воден басейн в миналото на планетата, като под повърхността е възможно налицието на воден лед.

Учените дори се надяват да намерят признаци на живот в намиращия се под почвата лед.

Освен това "Скиапарели" е снабден с метеорологични датчици, които за важни за разбирането на Марсианския климат и възникването на прашните бури - платформата се приземява в сезона на прашните бури.

Повечето от сензорите на "Скиапарели" са създадени в Италия, а може би и заради това апаратът е кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели, който започва през 1877 г. да прави топографска карта на Марс.

"Скиапарели" е част от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс", която ще търси признаци на живот на Марс и е едва вторият европейски опит да приземи космически апарат на Червената планета след неуспешния опит на Великобритания през 2003 г. със спускаемия апарат "Бигъл 2".

Другата част от "ЕкзоМарс 2016" е орбиталния модул TGO, който ще сканира атмосферата на Червената планета в детайли, а учените ще се опитат да разберат колко точно метан има на Марс и от къде идва той.

Метанът е интересен за учените, защото произходът му е 90 процента биологичен и се задържа кратко. Наличието му би означавало възможност за съществуване на микроорганизми на Марс. Инструментите на апарата ще анализират дали произходът му е биологичен, или е резултат от геоложки процеси.

Работата на TGO ще започне в средата на 2017 година, като спътникът ще работи до 2022 г.

„Предишните станции бяха с определени задачи за намиране на вода, но не и със специална задача да намери следи от живот”, заявяват от Роскосмос, по повод на TGO.

Марсианската сонда "ЕкзоМарс 2016" бе изстреляна от космодрума Байконур на 14 март 2016 г. - пътят към Марс продължи 7 месеца или 214 дена.

България участва в мисията със създадената в ИКИТ-БАН дозиметрична апаратура “Люлин-МО”. Българският уред вече изпълни своята мисия, измервайки космическата радиация по време на полета от Земята до Марс.

Вижте Марс през погледа на Curiosity >> >> >>