Изложбата беше открита в Деня на българския археолог, в Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи БТА. Обицата и пръстенът-печат са част от находките на екипа на професор Николай Овчаров, който е работил в скалния град Перперикон и в района на манастирския комплекс Св. Св. Петър и Павел" под Царевец.
Манастирът по думите на археолога е най-богатия от второто българско царство, с много злато и сребърни украшения. Въпреки трудното финансиране, се отчетохме по възможно най-добрия начин, коментира пред журналисти след откриването на изложбата проф. Николай Овчаров. Той харесва днешното време на конкуренция, "защото става ясно кой е по-добрият".

Една от най-интересните археологически находки през миналата година е на проф. Людмила Дончева и екипа й - арабска сребърна монета. Дирхемът, макар и отчасти разрушен, е намерен при разкопките на некропола край село Топола. Тази находка е важна, защото показва участие на българите в похода срещу арабите, когато византийския император Лъв Трети повиква на помощ хан Тервел и те заедно с франкската държава спират нашествието на арабите в Централна Европа, обясни проф. Дончева.

Некрополът край село Топола съществува от времето на първите ханове на българската държава до покръстването. Той показва целия езически период на съществуването на българската държава. Тази година екипът на проф. Дончева е открил 52 гроба. Досега общо са разкрити 509, но проучването на некропола все още не е завършено заради дъждовете, които са попречили на работата на археолозите. В гробовете традиционно се намират керамични съдове, които имитират златни и сребърни съдове от съкровищата на хан Кубрат. Това е една от причините да се определи и ранната дата на създаването на некропола. Разкопките доказват, че със заселването си по тези земи българите се установяват на едно място, а не са номади, тъй като хора, които произвеждат керамични съдове, няма как да водят номадски начин на живот.

Над 50 находки са подредени в залата за временни експозиции на музея и покриват хронологично времето от палеолита до Възраждането. Могат да се видят кости на праисторически пещерни животни, идоли, различни сечива.