Евгени Дайнов: София стана като Бомбай
София прилича на столица от Третия свят, разказва политологът Евгени Дайнов пред thehome.eu.
Карам оня ден по локалното платно покрай Цариградско шосе, посока "Дружба". Отивам на репетиция на групата, че предстои запис на албум. Свикнал съм вече, че локалното е напълно разбито от строителството на големи стъклени сгради до него. Но тъй като с Голфа ходя и за риба – свикнал съм с какви ли не черни пътища.
Този път обаче – изненада! Заварвам локалното затворено, тъй като из него ровят трактори и багери. Побеснявам. Отварям прозореца и ги почвам: „Пролетариат загубен! Връщайте се обратно по заводите! Писна ми от вас!”
Добре, че от шума на багерите пролетариите не ме чуха, че не ми мърдаше боят...А и не са виновни хората. Виновни са „бащите на града”, понастоящем оглавявани от Майка Фандъкова.
От десетилетия насам София не се развива по никакъв план. Дори по социализма план нямаше, а имаше периодични панически (и – на парче) реакции на поредната криза, заливаща града. От края на социализма пък София стана като Бомбай – всичко живо строи, никой никого не пита за правилата. Резултатът е град, който прилича на столица от Третия свят, а не – на европейска витрина.
Парковете са сметища, пълни със строителни отпадъци. Южната част на града е застроена по средновековен принцип – да могат комшиите сутрин да си подават кафе от единия блок до другия. По булевардите България и Тодор Александров се появяват нелепи скъсени версии на западните небостъргачи, а зад тях гният подгизнали тухлени сгради от 1930-те години. И всичко това се е наместило, натъпкало и намушкало отвътре на Околовръстния път, без да прелива към нивите оттатък.
Защо? Защото, за разлика от същинските европейски столици, общинската администрация няма идея, как да овладее града. Не знам, какво правят по цял ден из кабинетите си, но това, което не правят е да зададат визия, стратегия и правила за развитието на града.
А решението е изумително лесно и е измислено още в градоустройствените планове от 1903 до 1914 година. Единственият начин София да бъде човешко място за живеене е да бъде деконцентрирана. Да се състои от център и половин дузина сателитни агломерации, пръснати из обширното Софийско поле, свързани с добър транспорт и обрамчени от зелени площи и паркове, свързващи всички части на града с обикалящите го планини.
Така са мислили нашите предци – и са били прави. Нещо подобно се появи и в последните седмици, в новия столичен градоустройствен план. Дето се вика – не се минаха и сто години и се усетиха... Само че, за разлика от бащите на града отпреди сто години, сегашният план е само картинка, нарисувана с графики и думи на хартия. Не е вързан с никакъв бюджет. Неговите приоритети не фигурират в нито един задължителен държавен документ, а в средносрочния план за развитие на София пише съвсем други неща.
Няма да стане. Градоустройственият план ще събира прах за бъдещите историци. А няма да стане, защото никой няма волята, нито професионалните знания, за да започне да действа според градоустройствения план, който чакаме от 1961 (!) година. За разлика от нашите предци, които преди 100 години, в една страна, която е несравнимо по-бедна от сегашната, са вързали своите планове както със срокове, така и с бюджети.
Всъщност, какво ли ми пука? Още през 1999 година, след грандиозен скандал с тогавашния кмет Софиянски аз напуснах българската столица и се заселих в село Миндя, между Велико Търново и Елена. Още тогава бях разбрал, че докато аз съм жив, София ще продължава да прилича на Бомбай, а не – на Брюксел.
Е, утре може да дойде някой с необходимите воля и знания, но това няма да е някой от състава на сегашните общинари... Ама щом софиянци ги търпите, какво да ви се меся аз, селянинът?
http://thehome.eu/