Само в Софийския районен съд дневно се завеждат между 500 и 600 дела за неиздължени суми, които са така наречените заповедни производства, предаде Дарик.
Година по-рано тези дела - срещу взели бързи кредити за техника, обзавеждане и коли, срещу длъжници на банки, на кредитни компании, на ЧЕЗ, на „Топлофикация", са били наполовина - между 200 и 300.  Данните в отчета на районния съд за миналата година показват, че в трите граждански отделения през 2009 г. са образувани над 73 000 дела или с почти 20 000 повече спрямо 2008-а. Един граждански съдия е получил средно 1068 дела за годината, от които 80% са посочените заповедни производства.

Гражданският процесуален кодекс позволява гражданите и фирмите, които имат безспорни дължими взимания до 25 000 лв. да търсят бързата намеса на съда. Районният съд може да издаде заповед за плащане на парите или за връщане на вещите, която не може да се обжалва.

И така за длъжника пътят от съда до съдия-изпълнителя не е особено дълъг. Няма как председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев да не отчита ръст на делата, които стигат до тях в условия на криза.
За 2008 г. са били 70 000, а за 2009 г. вече са 110 000, тоест с 40 000 повече дела, което е доста сериозен ръст и за съжаление все повече хора остават без работа, все повече хора буквално казват „Няма откъде да плащам, казва Дичев.

От Камарата на частните съдебни изпълнители съветват българите, които срещат трудности при погасяването на свои задължения към банки и фирми бързо да се обърнат към кредиторите си за предоговаряне на задълженията си, за да не се удвои и даже утрои сумата, която в крайна сметка ще трябва да плащат след таксите по едно съдебно изпълнение.

Всеки, който е теглил заем и е чел добре договора си, знае, че трябва да започне да се притеснява от среща със съдебната система и съдия изпълнител, ако закъснява с вноската си 30 дни.
В условията на криза обаче, когато голяма част от хората срещат трудности да покриват кредитите си, банките станаха далеч по-гъвкави и са готови освен да чакат повечко длъжника си и да преговарят с него - за разсрочване на вноските и възможни гратисни периоди.

Не е страшно да се окажеш длъжник, обяснява Георги Дичев и добавя: „Днес може да си длъжник, а утре кредитор". По-важно е как ще реагираш, ако изпаднеш в трудна финансова ситуация.
Според Дичев първото нещо, което трябва да се направи един длъжник е да търси своя кредитор - било банка, било фирма или частно лице, за да се опитат преди да е минало през съдебна процедура, да предоговорят задължението, да го преструктурират, да го разсрочат, за да си спестят евентуално тези разходи, които после набъбват за съдебни такси, съдебно изпълнение, адвокатски хонорари, лихви и така нататък".

За един просрочен дълг било овърдрафт или нещо друго невърнато например на стойност 500 лв. към банката или съответната институция е възможно да се удвои задължението, дори да се утрои. "На тези, най-малките задължения процентно в пъти дори може да се увеличи. В момента, в който се стигне до нас, пак по същия начин трябва да се процедира", казва Дичев.
"Първата стъпка е да се разговаря със съдебния изпълнител. Това не е негово вземане, той сам по себе си не може да го разсрочи, но би могъл да бъде медиатор между длъжника и кредитора за някакъв план за погасяване. А иначе специално за физическите лица законът предвижда възможност да изплащат задълженията си на части, ако внесат 30% от задължението и се съгласят писмено всеки месец да изплащат по 10% от цялата дължима сума", обяснява Дичев.