Денят на София се е отбелязвал на три различни дати през годините от 3 април 1879 г., когато София е обявена за столица на Княжество България от Учредителното събрание, до сега, показва справка на БТА. Първата дата, която се е чествала като празник на София, е 23 декември. На този ден през 1877 г. /4 януари 1878 г. по нов стил/ София е освободена от турско робство. На 3 април 1979 г. по повод стогодишнината от обявяването на София за столица на България с решение 68 от 3 април 1979 г. Бюрото на Министерския съвет обявява 3 април за Ден на София. Столичният общински съвет решава на 25 март 1992 г. за празник на София да се утвърди 17 септември - църковният празник "Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов".
В столицата на България най-старата сграда е ротондата "Свети Георги" с археологическия комплекс. Археолозите я датират като строеж от 4-и век. Емблематичният за града храм-паметник "Св. Ал. Невски" е започнат като строеж на 19 февруари 1882 г. Същинското строителство започва на 7 август 1904 г. и завършва през 1912 г. Със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. храмът е осветен, а през 1951 г. е обявен за Патриаршеска катедрала.
В София е един от малкото известни примери в българските земи за превръщането на джамия в православен храм и това е църквата "Свети Седмочисленици". Тя е осветена на 27 юни 1903 г. Сградата е на реконструираната Черна джамия, наречена "Коджа дервиш Мехмедпашовата джамия" или "Имарет джамси". Тя е построена през 1528 г. върху основи на българска средновековна сграда по волята на великия везир Мехмед паша Тавил ибн Абдул Муедин. По идея на Петко Каравелов Черната джамия е превърната в църква. През 1898 г. руският архитект Л. О. Василев изработва идеен проект за превръщането на джамията в църква, а самата реконструкция е извършена в периода 1899 -1903 г.
Най-голямата синагога на Балканския полуостров - Софийската е осветена на 9 септември 1909 година, затворена е през 1980 г., а след дългогодишен ремонт на 8 септември 1996 г. отваря врати. Хотел "Империал" в София е първата сграда, проектирана и изградена със стоманобетонна конструкция /1917-1920/. Авторът й архитект Киро Маричков изпълнил поръчката на Тодор Балабанов - един от най-богатите софиянци по оново време. Гранитните инициали "Т" и "Б" все още стоят на входната врата на сградата на бул. "Ал Стамболийски" и ул. "Леге".
Най-старата кооперация в столицата е Къщата с четирите глави. Сега под нея са оформени "колоните" на пл. "Гарибалди". Построена е през 1927 г. като жилищна сграда.
В началото на 20 век, когато Централните хали отварят врати /1911 г./ те са били най-модерната бакалия в столицата. Те също са проектирани от арх. Наум Торбов. В сутерена на огромната сграда, която се простирала на 3200 кв. метра площ е била инсталирана първата в България хладилна машина, произвеждаща изкуствен лед за пазара.
На 25 май 1978 г. е направена първата копка на Националния дворец на културата. Сградата е открита през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на Българската държава. Двата емблематични софийски моста - Лъвов и Орлов, са на повече от сто години. На мястото на тогавашния "Шарен мост" през 1890 г. се появява "Лъвов мост", чието построяване тогава струва 260 000 лева. Година по-късно на четирите му края са поставени лъвовете.
През 1891 г. е изграден и "Орлов мост". Първа копка за строителството на метрото в София е направена на 22 март 1978 г.
На 28 януари 1998 г. - 20 години по-късно - е открито първото трасе от ж.к. "Люлин" до бул. "Константин Величков". На 8 септември 2009 г. официално е открито трасето от метростанция "Сердика" до метростанция "Стадион "Васил Левски", като по този начин се свързва движението от ж.ж. "Младост 1" до ж.к. "Обеля". Още преди обявяването й за столица на България, София има щатна пожарна команда. Тя е назначена на 14 март 1879 г. Две години по-късно, на 25 януари 1881 г., в Буюк-джамия /сега Археологически музей/ започва да работи Държавната печатница в София.