Паметникът на автора на "Бай Ганьо" и „До Чикаго и назад” беше официално открит с духов оркестър на входа на бул. "Витоша" при булевард "Патриарх Евтимий".

Вижте снимки >>>

Композицията е дело на скулптора Борис Борисов и на архитекта Пламен Цанев.

Така след два конкурса и десетки идеи и концепции, днес вече можем да видим  Щастливеца в центъра на София.

Той е с костюм, небрежно облегнат на една от лампите на „Витошка“, с вперен и устремен поглед към Витоша и Черни връх, носи книгата "Бай Ганьо" в ръка, а до краката му е куфар - винаги готов за пътешествия.

Над Щастливаце ще има табели с имената на градовете, през които е минал героят на Алеко - Бай Ганьо - Прага, Виена, Будапеща, Чикаго и родния град на писателя - Свищов.

Фигурата е приблизително висока 2 метра, а цялата композиция е около 3,5 метра.

Проектът е осъществен съвместно от Столичната община и община Свищов,  и е на стойност около 50 хиляди лева.

С откриването на паметника на 11 май - деня на кончината му, се почита паметта му.

На събитието присъстваха кмета на столична община Йорданка Фандъкова, заместник-кмета по културата Тодор Чобанов, автора на статуята Борис Борисов, роднини на "Щастливеца", писатели и хора на изкуството.

Кой е Щастливеца

Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика.
Двукратно уволняван по политически причини.

Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893).

Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел е на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско.

Започва писателската си дейност с поезия.

Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите.

Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони.

"Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес, припомня zamatura.eu.

Убийството

Алеко Константинов е застрелян на 11 май (по стар стил) 1897 година при неуспешен опит за убийство на съпартиеца му Михаил Такев.  Двамата са в Пещера, където Такев е роден и откъдето е избран за народен представител, и участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий, пише в wikipedia.

Вечерта потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като и двете страни многократно прибягват до насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев.

Такев и Константинов напускат Радилово след 22 ч. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кехая (кмет) Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов.
По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор