Прозорците зеят с килнати рамки и проскърцват от вятъра. Някогашната входна врата на двореца е закована напреки с дъски като излишна преграда, пише вестник "Труд".
Банкерският дом остарява като галош, а не като катедрала след реституирането му и всеки момент може да се срине под посадените вековни борове в двора. Различни интереси на наследниците и продължилите с години съдебни спорове оставят една от перлите в архитектурното наследство на крайдунавския град на произвола.
 “На 23 юни 1992 г. петима наследници от рода Бурови подадоха молба да си я получат обратно и със заповед на бившия кмет Асен Тасев имотът беше върнат на братята Цоню и Димитър Бурови по закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти”, спомнят си чиновници от общината. Реститутите водят и гражданско дело срещу клона на НЕК АД (сега на Е.ОН) заради трафопоста, “изял” 100 кв. м от двора им.
“Имаше идея сградата да се даде под наем на банка, даже водихме заинтересовани, но се отказаха”, обясняват брокери в крайдунавския град. Те са категорични, че къщата трябва да се събори и да се построи наново.
Засега новият собственик още не е казал какво ще я прави.
Дворецът е построен през 1908 г. по проект вероятно на арх. Янович и до отчуждаването му се обитава от семейството на Буров. “Външната архитектура е оригинална в стил еклектика, раздвижена от лоджии, балкони и каменни орнаменти”, обясняват архитекти.
В архивите банкерският дом е описан като двуетажна къща със зимник, таван и кула на площ от 280 кв. м. На всеки етаж е имало по 5 стаи и вестибюл с дървена ламперия. Кабинетът на Буров се е намирал в стая на първия етаж с еркера. Петимата прислужници са живеели в паянтова пристройка в двора.
“Навремето около къщата имаше добре оформен двор с цветна градина и висок жив плет, но сега са останали само дърветата”, въздишат стари русчуклии. След смъртта на съпругата на Буров в дома остават единият им син и тяхната снаха. От 1947 до 1950 г. в къщата съжителстват няколко настанени семейства. Дворецът е одържавен през 1949 г. по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост с постановления на тогавашния Министерски съвет. И близо 40 г. паметникът на културата от местно значение е обитаван от общинския пионерски дом “Иван Димитров”.