21-годишната жена изкарва по-голямата част от живота си в Дома за деца с увреждания, пише "Стандарт".
Майка й Елизабета Огнянова с нетърпение очаква обаждане, че е одобрена за настойник на дъщеря си, за да може да си я върне у дома. По ирония на съдбата къщата на семейството е в квартал "Средна кула". Част от неговите жители скочиха миналата година срещу идеята на местната власт на мястото на старото училище да бъдат построени жилища за част от децата от Могилино. Някои от недоволните не искаха болни деца да загрозяват гледката в центъра на квартала. Други пък твърдяха, че срещите им с тях ще ги травмират. Трети се оправдаваха, че няма как да обяснят на здравите си деца защо тези са болни. Местните пуснаха и подписка срещу изграждането на къщички в центъра. Хората от инициативния комитет тръгнаха от врата на врата да се допитват до мнението на съкварталците, спомнят си съседи на Елизабета. Агитаторите похлопали и на нейната врата. Тя твърди, че този период й е бил толкова тежък и труден, колкото когато взема мъчителното решение да остави дъщеря си на грижите на държавата.
Красимира е втора от петте дъщери на Елизабета. Проплаква през януари 1987 г. Беше хубаво и здраво бебе, спомня си майка й. Когато е едва четиригодишна обаче се разболява от менингит. Следва дълго лечение и ходене по болници. Накрая опасната болест е преборена, но детето получава трайно увреждане на мозъка, което по-късно ще доведе до умствена изостаналост. Момичето не може да говори, а слухът й е минимален, казва майката. Решението да я дадат на грижите на държавата вземат двамата с бащата. Увериха ни, че ще бъде обгрижвана и лекувана и преценихме, че така ще е най-добре за нея, спомня си Елизабета. Със свито сърце преди десетилетия тя прекрачва прага на дома в Могилино, където оставя дъщеря си Краси. Това обаче не е последната им среща.
Майката редовно посещава детето си и се възползва от всяка разрешена отпуска да я взема вкъщи. През всичките тези години пази спомена за много тъжни празници. Със свито сърце гледах как другите ми здрави деца са около мен, а Красимира е далече, през сълзи казва тя. Обмисляла е да си я прибере вкъщи, но е срещала доста трудности.
Бащата на Краси умира, а майка й свързва живота си с друг човек. На бял свят се появяват още три дъщери, най-малката от които е четиригодишната Сандра. Многодетното семейство допреди две години живее в две стаи. Условия за отглеждане на болната Краси няма. Новият мъж в живота на Елизабета и дума не дава да се изрече да приберат момичето вкъщи. През 2007 г. жената успява да купи от съдия-изпълнител къща в "Средна кула". Жилищният проблем е преборен и тя започва още по-силно да желае да си върне детето. Преди няколко месеца слага край на връзката си и започва да действа за прибирането на Краси вкъщи. В момента тече процедура, при която майката ще стане настойник на момичето. Дирекция социално подпомагане-Русе трябва да намери начини да финансира семейството, тъй като майката се грижи за още четири дъщери.
Дългогодишни работници в дома в Могилино твърдят, че това е първи случай, в който майка си взема детето от там. Тя е и една от малкото, които редовно е посещавала оставеното на грижите на държавата момиче.
Според социални работници прибирането на Краси вкъщи е най-доброто за нея. Тя е физически подвижна и здрава и може да се справя с почти всички дейности в домакинството. Модел за подражание й е 25-годишната кака Невена. Краси се учи още от другите си сестри Радостина (18 г.) и Елза (14 г.). С желание се грижи за малката Сандра. Когато се върне от гостуване вкъщи, е стопроцентово неузнаваема.
Искам да си прибера Краси завинаги, казва Елизабета. Основно грижата за нея ще поеме лично. Ще разчита обаче и на помощта на другите момичета. Убедена е, че заедно ще преборят всякакви трудности и ще си помагат взаимно. Искрено се надявам един ден, когато си отида от този свят, сестрите й да не я изоставят, казва през сълзи майката.