Експозицията представя първата форма на забавление в конструирането на градската култура след Освобождението, съобщи уредникът на музея Десислава Димитрова.

"Баловете са една сериозна част в цялата система и в конструкцията на градската култура. Те започват да се правят като част от протокола на армията. Първите балове, които идват като модел от Европа, са военните. По този повод те се провеждат във Военния клуб в Русе, който за кратко време се превръща в емблематично място за някакво положение в обществото. Той става код за новоформиращото се общество на богати хора, а с времето баловете стават част от протокола на това общество", каза Димитрова.

Баловете се подготвят дълго време и много грижливо

"В разказите на старите русенци става ясно как богатите дами се събират у шивачките, у известните модистки, които по това време са били в своя апогей. Целият ден богатите дами прекарват там. Шивачката им поднася разни леки сладкиши и всъщност така успоредно с подготовката за бала се провежда и другата нова форма на забавление, наречена "жур". Жените се забавляват, разменят клюки, модели. Разбира се, моделите - особено по-скъпите, са ревниво пазени, защото основен принцип за дамите на бала е да не са с еднакъв тоалет", казва уредникът на Къщата на Калиопа.

На баловете се осъществява и "брачният пазар" на висшето общество.

"Всички дами помнят първия си бал цял живот, както и първия си "паркетен" кавалер, тъй като армията осигурява и "паркетни" кавалери на госпожиците, за да не стоят сами.
Протоколът на бала задължава младите дами да си записват поканите за танц в тефтерче, но да танцуват само с разрешението на родителите си... Има си специален начин, при който кавалерът пита родителите дали може да покани дамата на танц", обяснява Димитрова.

В изложбата може да се види и тоалет, шит специално за виенски бал. Роклята е в цвят бриково кафяво. Тя е изключително ефирен тоалет, изработена от тюл и избродирана с пайети, със съвсем лек къс ръкав и с дълбоко деколте.

Мънистата и пайетите са били много често използван аксесоар за изработване на балните тоалети в онова време. Роклите за госпожиците трябвало да подчертават тяхната грация, нежност и непорочност. Те задължително са се правили в светли цветове - в розово, в бяло и в светлосиньо. За разлика от тях, роклите на омъжените дами са били в тъмни цветове - за предпочитане е било черното с всякакъв вид декорация.

Димитрова обясни, че в експозицията са представени тоалети в периода до 1947 г., откогато е и най-старата абитуриентска рокля. Тя е на Славка Капнилова, чиято фамилия е собственик на последната работеща баня в Русе. Роклята е тип "принцес" и е изработена в крайдунавския град.

Баловете се преустановяват след Втората световна война и през 1952 г. се подновяват отново. В експозицията има абитуриентска рокля по модел на русенската художничка Виолета Радкова от 1982 г. за бала на музикалното училище, както и рокля за бала на Английската гимназия от 1993 г.

"Опитали сме се да обясним, че роклите в по-голямата си част до едно определено време запазват модата "принцес", т.е. подчертават факта, че госпожиците, явяващи се за първи път, са онези принцеси, които може би остават само за тази вечер принцеси", обясни Димитрова.

В изложбата има и рокли за новогодишни и маскарадни балове.

Показани са и множество аксесоари, които са добавъчни към бала - обувки, чантички, портмонета от мъниста.
Показани са и модни каталози от Париж от началото на 20 век, които представят различни видове аксесоари за дамски тоалети - шапки, чанти, кожи, шалове, маши и колани.