Владимир Чуков: Срещата Путин-Роухани-Ердоган беше неуспешна
Кюрдите все още са далеч от своя държава, смята арабистът
Срещата между лидери на Русия, Турция и Иран по въпросите в Сирия не беше първата досега, но за сметка на това се оказа първата неуспешна. Различията на страните доведоха до невероятен сблъсък между тях. Това каза арабистът проф. Владимир Чуков пред телевизия "Блумбърг".
На територията на Сирия и най-вече в северозападната ѝ част има наслагване на няколко конфликта, посочи Чуков като посочи три от тях.
Той поясни, че първият е относно кюрдите в тези части на Сирия, които са определяни от Турция като "коридор на терора", но руския президент Владимир Путин не ги приема като терористи и изказванията му по време на срещата са свидетелство именно за това.
Чуков добави, че сирийската провинция Идлиб, за чието бъдеще се състоя и срещата на върха, се намира на юг от Хатай, което е в окръг Искандерон - бивша сирийска територия.
Друга интересна тема са кипърските газови находища, които са в близост, каза още той. Там има руски, американски и турски интереси, които се сблъскват от доста време, добави той.
Отделно от тези конфликти Чуков говори и за интересите на други държави на територията на Сирия.
"Това са три конфликта, които са се насложили в тази малка част на Сирия. Отделно от всички тях тече и войната между Иран и Израел. През миналата седмица говорител на израелската армия обяви, че са направени 200 атаки, в които са хвърлени 800 т боеприпаси от Израел по позиции на Иран на територията на Сирия. Това е реална война".
Според арабиста ситуацията е "изключително сложна" и тя изключва вариант кюрдите успешно да установят своя държава в региона.
"Към момента кюрдите не са на нивото да създадат държава. Тя се нуждае от институции, демократичен механизъм, външно признание. Към днешна дата това е немислимо по отношение на сирийските кюрди. Те се борят за своята автономия и регионална администрация, но правителството в Дамаск не позволява дори това".
Той добави, че иранските кюрди са далеч по-напреднали като държавно образование и политически плурализъм, но нямат необходимото им международно признание, за да бъде приета тяхната независимост.