Горещи дебати провокира предложението на ДБ с вносител Атанас Атанасов комисията по досиетата да проверява и обявява някой за агент на "Държавна сигурност" не само веднъж, а многократно. То мина безпроблемно на първо четене, макар и без подкрепата на ИТН, БСП и "Възраждане", като събра 111 гласа "за". 28 от народните избраници бяха "против", а петима се въздържаха. Подкрепа за промените от ДБ получиха от ПП, ГЕРБ и ДПС.

Основната промяна е, че комисията ще обявява всеки път агентите на ДС преди заемане на дадена държавна длъжност и избори, независимо дали същите вече са били огласявани за принадлежност към бившите служби.

Корекциите в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е направено от Емил Костадинов, шеф на органа, който вади на бял свят принадлежността на гражданите към бившата Държавна сигурност.

Спорът стигна 30 години назад във времето и провокира депутатите от БСП и "Възраждане" да заявят, че вместо Народното събрание да се заеме с проблемите на хората, отново посяга да вади скелетите от гардероба.

"Въпросът е принципен, не е въпрос на реваншизъм, а на ценностен избор", защити законопроекта Атанас Славов от ДБ, който представи законопроекта преди първото гласуване. Той припомни, че съставът на комисията по досиетата е с отдавна изтекъл мандат и затова парламентът й е длъжник. Това пък давало и "негативен сигнал към обществото за смисъла на съществуването на този орган", изказа притеснението си Славов.

Петър Петров от "Възраждане" припомни, че има тълкувателно решение на 88 съдии от ВАС, според което не е необходимо всеки път комисията по досиетата да проверява и да се произнася за едно и също нещо, което вече е съобщавано по адрес на даден човек. Достатъчно било председателят й да уведоми органа, пред който лицето кандидатства, например за работа, с едно писмо дали лицето е причастно към бившите служби.

"Продължаваме да се въртим в миналото и да вадим скелети от гардероба", възкликна проф. Георги Михайлов от БСП.

"Веднъж обявен агент, в момента, в който се появи отново в медиите, той моментално бива изрисуван, няма прошка, не виждам смисъл от тази промяна", добави той.

Той посочи, че е бил обявен за враг на народа преди 1989 г., но не е съгласен да започне ровенето в миналото отново точно в този момент. Михайлов влезе в спор с председателя на СДС Румен Христов, като заяви, че именно по темата за досиетата и лустрацията най-тежкия кръст я носи неговата партия.

"Да, в редиците на СДС имаше внедрени агенти, заради тях не беше приет законът за лустрацията и впоследствие СДС беше разбито", отвърна Христов, сега депутат от ГЕРБ-СДС. Той обаче подчерта, че нищо няма да стане, ако всеки път комисията преди избори обявява съпричастните към ДС.

Георги Свиленски пък заяви, че БСП няма да подкрепи промяната в закона, ако ще и партньорите от ДБ още 25 пъти да го внасят. "Явно искате този крайъгълен камък още да се бута", каза председателят на червената група и припомни, че досега и без друго през годините много хора, служили на държавата си, са се оказали наклеветени. 19 депутати от БСП гласуваха "против" закона, а един се въздържа.

"Как да набираме нови разузнавачи, ако след 10 години някоя друга комисия ги обяви", притесни се Елена Гунчева от "Възраждане", като изтъкна, че това е въпрос на национална сигурност.

"И ДБ да престане най-накрая с тези евроатлантически излияния и да започне да работи в интерес на България", апелира тя към вносителите. Всички 9 депутати от "Възраждане" потвърдиха позицията си и гласуваха "против".

Това предизвика Атанас Славов да направи откритието, че всъщност не БСП е наследник на Българската комунистическа партия. "Възраждане" е достоен наследник на БКП, а БСП са истинска европейска лева партия, което позволява ние да сме в коалиция с тях", възкликна депутатът от "Да, България".

"Има такъв народ" не подкрепи промените с изключение само на двама свои депутати, които гласуваха "за", четирима "въздържал се", а останалите изобщо не участваха във вота.

Преди това Виктория Василева от ИТН отбеляза, че Комисията по досиетата година и половина стои с изтекъл мандат и дори не е допълнена като състав. Тя попита защо никой в тази зала не е подкрепил миналата седмица, когато от ИТН са предложили в дневния ред да се включи разглеждане на процедурни правила за избор на членове на комисията, а сега Атанас Славов припомня дълга на парламента към гражданите и хората, които работят в Комисията. Тази тема с досиетата се вади от нищото в определени моменти, за да обслужи една или друга цел, констатира тя.

ДБ получиха подкрепата на "Продължаваме промяната", които дадоха 55 гласа "за" закона, но също и от най-голямата опозиционна група.

ГЕРБ подкрепи промените, предложени от мнозинството, с 31 гласа "за", колкото депутати присъстваха в залата. Радомир Чолаков посочи, че ще предложат дребна редакция, която да позволи да не се събира комисията за случаи, за които вече е взела решение, а с писмо на председателя да бъде уведомен съответният запитващ, че дадено лице има или няма принадлежност. Той допълни, че текстовете ще бъдат прецизирани между първо и второ четене, така че да бъде облекчена комисията, да бъде задоволен общественият интерес и да не се прави заобикаляне на КС, а да бъде изпълнено тълкувателното решение.

От ДПС подкрепят проекта на първо четене, тъй като са предложили първоначалното създаване на комисията по досиетата, но ще излязат с корекции преди второто гласуване. "ДПС ще го подкрепи на първо четене, не защото решава проблемите на българските граждани и земеделските производители, но защото ДПС е инициатор на този закон", каза лидерът на партита Мустафа Карадайъ, а партията му даде 12 гласа "за".