Депутатите отхвърлиха на първо четене и двата законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Според източник на bTV от Министерския съвет без тези законови текстове е под въпрос усвояването на 720 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

Депутати от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" обясняват, че това е един от антикорупционните закони, поставен от администрацията в Брюксел като важно условие, за да може да усвои страната ни полагаемите ѝ се евросредства. Така изпълнението на плана може да се блокира за месеци напред.

Единият проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, беше внесен от Министерския съвет (МС), другият - от Надежда Йорданова ("Демократична България") и група народни представители. И двата законопроекта въвеждаха изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС, съобщи БТА.

Със законопроекта на МС се предвиждаше изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган за подаване на сигнали се предлагаше да бъде определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвиждаше се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали.

Внесеният законопроект от "Демократична България" (ДБ) до голяма степен беше идентичен с предложения от Министерския съвет проект и също предвиждаше изграждането на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за изграждането на вътрешен канал са всички работодатели в публичния сектор и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители. От ДБ предлагаха при изграждането на външния канал за подаване на сигнали, да се създаде възможност за анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства.

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков посочи, че със законопроекта се транспонира директива, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство през 2019 г. и сега сме в наказателна процедура. Този закон е от Плана за възстановяване и устойчивост и то от онази част, която да бъде факт до края на годината, за да получим втория транш, отбеляза той.

Във връзка с критики от ГЕРБ-СДС и от "БСП за България" Крум Зарков изрази учудване, че "има брожение" срещу това трудовото законодателство да бъде в обхвата на законопроекта. Той отбеляза, че това са най-трудно доказуемите и сигнализирани нарушения, защото работникът е в йерархическа зависимост от своя работодател и се притеснява да сигнализира. Не виждам каква трагедия е това, напротив - аз лично като министър държах защитата на работниците и на трудовите права да са залегнали в този закон, заяви той.