Според вестника причина за разногласията, заради които подписването на протоколите бе отложено с няколко часа, са станали проблемите в Нагорни Карабах и въпросът за геноцида над арменците. Заради разногласията се създадевпечатлението, че подписването на документите може да се провали, посочва "Хюриет".
Турският вестник напомня, че подписванетко на протоколите се е забавило с три часа поради разногласия по текстовете на заключотелните изявления за пресата. Съобщава се, че турският външен министър Ахмет Давутоглу възнамерявал да спомене в речта си за проблема с Нагорни Карабах, от чието решаване може би зависи изпълнението на условията на двустранните протоколи. Неговият арменски колега Едвард Налбандян възнамерявал да се изкаже за историческите разногласия между двете държави, с което косвено би засегнал въпроса за геноцида над арменците в Османската империя.
"Хюриет" пише, че за преодоляване на кризата, поставила под въпрос нормализирането на отношенията, са били принудени да се включат държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и ръководителят на федералния департамент на външните работи на Швейцария Мишлин Калми-Рей, които провели преговори съответно с Налбандян и Давутоглу.
В крайна сметка представителите на Турция и Армения се договорили да не произнасят речи и влезли "с мрачни лица в залата за подписване на документите", отбелязват вестниците.
Протоколите определят редица съществени изменения в отношенията между двете страни, а също предвиждат отварянето през следващите два месеца на общата граница, която Турция затвори през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан.