Станишев: Нужна е повече твърдост и по-малко дипломация за Шенген

Според евродепутата България и Румъния заедно трябва да развият алтернативни стратегии за пълноправното си членство и само заедно ще успеят

14:31 | 4 април 2024 | Редактор : Калина Петрова 7 947 Снимка: БТА/АР

България и Румъния заедно трябва да развият алтернативни стратегии за пълноправното си членство в Шенген, заяви евродепутатът и заместник-председател на комисията по външни работи на Европейския парламент Сергей Станишев на кръгла маса за румънския бизнес и инвестиции, която се провежда в Букурещ.

Шенген

Сред участниците във форума, който продължава и в момента, са бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц, Ги Верхофстат - председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП, министрите на финансите, на икономиката и на околната среда на Румъния и др.

От трибуната на събитието по време на откриването му Станишев приветства румънския премиер Марчел Чолаку за това как в края на миналата година е заплашил да атакува Австрия в Европейския съд заради наложеното вето, но допълни, че това не е достатъчно.

"Дипломацията вече не е достатъчна, няма да се откажем от нея, но са нужни и координирани политически и икономически мерки. Сигурен съм, че двете правителства знаят много области на интерес за други държави, където ние сме важни - икономика, политика, Западни Балкани. Искам да подчертая, че само заедно ще успеем за Шенген и ще преборим опитите двете държави да бъдат разделени", каза Станишев и обясни:

"Ако през 2024 г. не бъдем приети и със сухопътни граници, трябва да бъдем готови да действаме заедно по много европейски начин, като добри европейци, които вярват в общия проект, но с необходимата твърдост, защото повече няма да толерираме да ни третират като държава втора ръка, като граждани втора ръка. Онези, които продължат да ни третират така, ще се изправят срещу последствията".

Според българския евродепутат причините за многократното отлагане на България и Румъния за Шенген е вътрешнополитическият дневен ред в определени държави като Австрия и Нидерландия.

"В Нидерландия изборите минаха и те дадоха зелена светлина. Сега предстоят избори в Австрия. Лошото е, че няма гаранция, че след изборите на есен политиката на Австрия ще се промени. Споразумението, което бе подписано между Австрия и двете държави няма ясна дата и критерии", каза Станишев и допълни, че европейският скептицизъм в България и Румъния, а и в Европа, нараства и това е опасно.

"След войната в Украйна геополитиката навлезе още по-силно в политиката по разширяване на ЕС. Може ли Съюзът да бъде възприеман от Молдова, Украйна, Грузия и Западните Балкани като партньор, на който да се разчита, ако две от държавите членки са изпълнили всички условия за Шенген и 12 години по-късно все още не са част от това пространство? Ветото на Австрия помага на националистическите антиевропейски партии в двете страни и прави проевропейската кампания почти невъзможна. Решението на управляващите от Австрийската народна партия да се конкурират с крайните националисти на техен терен въвлича евроскептичната реторика и темата за мигрантите в предизборните послания. Това е опасна игра и австрийското правителство трябва да си дава сметка за риска от увеличаване на популисткото представителство в ЕП от България и Румъния. Проучванията показват покачване на подкрепата за "Алианс за обединение на румънците" на 19% и 14-15% за "Възраждане" у нас, сравнено със 7.36% за ВМРО през 2019 г. Тези развития поставят въпроса за ефективността на решенията на ЕС", заяви Станишев.

"Ако Съюзът още не е завършил вътрешната си интеграция, как ще поеме новите геополитически, икономически, социални и демографски предизвикателства? Да не говорим за въпросите за сигурността в новата реалност. Това доказва спешната нужда ЕС да приоритизира своите вътрешни интеграционни процеси, за да бъде пълноценен играч и партньор на световната сцена", коментира още Станишев.

Той се спря и върху икономическите последици от непълното приемане на България и Румъния в Шенген. Станишев цитира данни, според които годишната загуба за Румъния, заради чакането по границите, възлиза на над два милиарда евро.

"12 години умножено по 2 милиарда е 24 милиарда евро загуби за румънската икономика, след като Европейската комисия каза, че ние сме готови. За България е пропорционално - 7 милиарда евро", каза Станишев.

Политикът даде пример с румънците, които пътуват с автомобили за България или Гърция.

"С кола е наказание за тях. Колко часа трябва да висят на българо-румънската граница, на българо-гръцката граница? Независимо че стотици хиляди румънци ходят в България за Великден, за лятната ваканция, е наказание. Днес пристигнах от Брюксел в Букурещ без паспортна проверка. Това със сигурност ще облекчи милиони румънци, туристите, които идват тук, българските граждани и т.н. Но ако идвам с кола от София, картината ще е напълно различна", коментира бившият премиер на България.

"Шенген по въздух ще облекчи доста румънски, български и европейски туристи. Летището в Букурещ отчете над 15 млн. пътници през 2022 г., а пристанището в Констанца - 15% увеличение на товарите. Но разказът ми щеше да е различен, ако бях дошъл с кола. Всички знаем за опашките по границите по Великденските празници и през лятото на път за българското Черноморие. Над 2 млн. туристи от България пътуват до Гърция с кола. Над 95% от нашата търговия е по суша, а загубите от неприемането ни в Шенген възлизат на 600 млн. евро или на 7 млрд. евро за дванадесетте години, в които изпълняваме критериите за членство. Кумулативно загубите на България и Румъния за този период са над 31 млрд. евро. Извън директните загуби има и съпътстващи такива - българските граждани плащат с 15-18% по-скъпи стоки от европейците заради инфлацията.", посочи Станишев и добави, че "тази ситуация е не само огромна политическа несправедливост и дискредитиране на европейските ценности, но и директен удар по благосъстоянието на икономиките и нациите ни."

Следващите стъпки - политически и икономически последствия за тези, които нарушават европейските правила.

"Досега бяхме фокусирани върху дипломатическото решаване на въпроса и дължим признание на ЕК, на мнозинството в ЕП, на много страни членки и на европейските политически партии за тяхната подкрепа. Ще продължим с дипломатическите усилия, но може би е време заедно да помислим и за алтернативни стратегии - координирани политически и икономически действия. Сега е моментът да излезем от позата на молители и да застанем в позицията на тези, които имат право. Отстоявайки проевропейските си ценности трябва ясно да заявим, че след 17 години пълноправно членство в ЕС, ние не сме втора ръка европейски граждани. И тези, които продължават да не зачитат правилата, ще търпят последиците от действията си. Можем да демонстрираме това само заедно, в пакет, както досега достойно извървяхме пътя си към Европа,", заяви Станишев.

ИЗБРАНО