Мандатът на президента Росен Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, коментират социолозите от "Галъп".

През 2013 г. е констатиран първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, припомнят от агенцията.

През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието, смятат анализаторите.

Допълнителна роля според тях явно е изиграл и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори е спечелила ГЕРБ - партията, която издигна Плевнелиев, въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ са се проявявали различия.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползва с двайсетина процента положителни оценки и с над 60 на сто отрицателни.

Парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20 на сто от пълнолетните българи и с негативни - сред над 70 на сто.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата "Орешарски", но без ентусиазъм в подкрепата, какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментират социолозите.

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се е колебаело в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието - около две трети.

Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев, припомнят от "Галъп". Те уточняват, че сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запазва относителната стабилност.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически "бонус" подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера.

Бойко Борисов започна новата година с 25 на доверие и с 61 процента недоверие, отбелязват от агенцията.

В последната година доверието в Цецка Цачева, председател на Народното събрание, се движи на нива от около 20 на сто, а недоверието - около 65 процента.

МНЕНИЕ: За наследството на Плевнелиев>>