Централното отопление и топлоснабдяване в мащаби като за град София вече се отрича като неефективно и в Европа се залага на картата за развитие на термопомпи и децентрализирано отопление, при които има много по-малко топлинни загуби. Затова към края на годината ще излезе нова европейска стратегия за геотермалната енергия и термопомпите, споделят специалисти пред 3eNews.

Много по-икономически целесъобразно е да се планират отоплителни системи на ниво райони или сгради отколкото една централа oт типа на столичната топлофикация. Доказателството за неефективността на подобни енергийни мощности са и тяхната финансова задлъжнялост, която в частният случай за град София работи единствено, защото, ако спре да работи поставяме под риск електроенергийната система югозападна България. Темата най-вероятно ще се превърне и в "горещият картоф" по време на предизборната кампания в столицата, тъй като задълженията на топлофикацията надхвърлят 1,6 милиарда лева и продължават да растат всеки ден. Това коментира специалистът по зелени политики Георги Стефанов. Той е бил и научен наблюдател на първия геотермален проект в Унгария преди 7 години, когато затварят техния въглищен ТЕЦ в района на Будапеща и го заместват с геотермална централа и по неговите думи е един от малкото специалисти с практически опит в тази сфера у нас.

Още в началото на годината бяха приети промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, където за първи в България приехме законодателство даващо дефиниция за геотермалната енергия, каквато липсваше до момента, допълни той. Геотермалната енергия вече по дефиниция е разделена на три - нискотемпературна, среднотемпературна и високотемпературна геотермална енергия, които съответно са разположени в плитките, среднодълбочинните и дълбочинните геоложки слоеве.

Геотермалните източници, които са на малка дълбочина на практика технологично представляват различните термопомпи и най-честно нямат общо с постоянно ползване на водата. Среднотемпературните най-често имат връзка с горещата минералната вода. Дълбочинните геотермални източници също нямат нищо общо с водата, защото при тях най-често говорим за топлина на скалите и земните недра, изясни Стефанов.

България е последната страна в ЕС, която въвежда законодателство за подпомагане на ускорено навлизане термопомпите и по тези показатели изоставаме от всички държави в Източна Европа.

Към момента от няколко месеца Българската асоциация за геотермална енергия има предложения за законодателни изменения през Закона за възобновяемите енергийни източници, които адресират промени в Закона за водите, Закона за подземните богатства и Закона за устройство на територията, които се очаква да бъдат разгледани и гласувани в Народното събрание след септември. Тези изменения на практика ще отключат потенциала за реализирането на геотермалните проекти в България и ще подсигурят заложените в Плана за възстановяване цели в тази област. В това отношение донякъде България изпреварваме редица други държави, които все още нямат цялостно законодателство, което да адресира геотермалните източници и термопомпите, смята експертът. Това ще ни позволи да си решим проблема и да узаконим инсталирането на термопомпи. В момента всеки, който инсталира термопомпи, ги слага по ръба на закона, коментира Стефанов, като този проблем става непреодолим, ако говорим за инсталиране на индустриални отоплителни инсталации и термопомпи, които у нас са на практика отсъстват.

Редно е в България да разделим оползотворяването на тази енергия. Навсякъде в Европа плитките геотермални източници, това са термопомпите са без разрешителен режим и тяхното бурно развитие се базира на оползотворяването на постоянната температура на малка дълбочина, което осигурява висока ефективност за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Именно затова, за тези инсталации не трябва да има тежки изисквания и режими за тяхното инсталиране. Тези термопомпи обикновено се инсталират на дълбочина от няколко метра до няколко десетки метра.

Среднотемпературните или среднодълбочинните геотермални източници попадат в границите, където основно попадат и водоносните хоризонти с горещи минерални води, които са в диапазона между 200 и 800 метра. Стефанов коментира, че този ресурс и неговото ползване ще остане по режима на ползване на подземни води, където имаме добро законодателство.

Дълбочинните или високотемпературните геотермални източници, са подходящи за производство на електрическа енергия, тъй като там се цели достигане на геоложки слоеве, при които температурата на земните недра може да стигне и задмине 120-150 и повече градуса. Именно при такива находища ще се проучва възможността за производство на ток, заложено в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Тези геоложки слоеве най-често се намират на голяма дълбочина между 2800 до 6000-7000 метра, но в тези случаи говорим за топлина от скалите и в никакъв случай за минерални води. Такъв добив от високотемпературен източник бъде възможен по смисъла на Закона за подземните богатства с връзка към Закона за концесиите, които концентрират добива на всички полезни изкопаеми и там ще се даде определение какво всъщност представлява дълбочинната геотермална енергия, която е ресурс, който трябва да бъде проучван и добиван.

България също трябва да мисли в посока развитие на своите геотермални източници. Важно е да се работи в перспектива на средно дълбочинните сондажи, но и да се има предвид, че голяма част от минералната вода е богата на сяра и често имаме познатия по балнеоложките комплекси мирис на развалени яйца. Така, когато се изгражда геотермална централа, оползотворяваща води и флуиди с високо минерално съдържание, следва да се има предвид, че може да има такива силно води с неприятни миризми. В България има 3000 сондажа с топли минерални води, от които се ползват реално около 300. Много от тях са с високо минерално съдържание, миришат или имат вредни химически съставки, което значи, че тези 90% от сондажите просто не са подходящи за питейни нужди или балнеоложки процедури. Това разбира се не означава, че тези ресурси не са подходящи за геотермална енергия и отопление. Въпросът е как този процес да се управлява устойчиво, така че например ако даден сондаж няма достатъчно голям дебит да се оползотвори. Именно за това предварителните проучвания и пилотните проекти в тази посока са от особено значение, за да може всяка една инсталация да работи безупречно и геотермалните инсталации да се припознаят от обществото и бизнеса като базова ВЕИ мощност, която ще доведе до стабилизирането на цените на енергийните ресурси и ще подсигури енергийната сигурност и независимост.

Министерството на енергетиката придоби и практически опит в тази посока чрез реализирането на няколко пилотни инсталации финансирани по Норвежката програма в български общини през последната година. На практика у нас вече имаме шест общини, които са инсталирали геотермални инсталации, представляващи дълбочинни термопомпи, в режим на липсващо законодателство.

Стефанов припомни, че миналата година развитие на геотермална енергия е заложена и в териториалният план за справедлив преход на област Кюстендил с планиран ресурс от 80 млн. лева, а сега този източник ще може да бъде разпределени и в трите териториални плана.

Геотермалната енергия и термопомпите са алтернатива на конвенционалното отопление и са най-сигурният вариант за модернизация и декарбонизация на топлофикациите на газ и въглища, заедно и с изграждането на слънчеви топлофикации. Едно е сигурно, необходимо да се направи обновяване и модернизация на топлофикационните мрежи, които са собственост на топлофикациите, тъй като всяка една технология е много по-икономически изгодна ако намалим загубите. У нас за съжаление точно в тази област се проваляме и доказателство за това са огромните водни загуби по водоснабдителната мрежа, по които Българя все още не може да отбележи значителен напредък въпреки милиардите инвестиции във ВиК дружествата през последните години.

 

ИЗБРАНО