След една година от встъпването на президента на "Дондуков 2" се оказа, че е имало непреодолими различия между институциите, стана ясно от отчета на президента Румен Радев и последвалото остро изказване на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

През изминалия период от време, като че ли оставахме повече с впечатлението, че противопоставянето по-скоро е между президент и премиер - дали за сигурността, армията, изтребителите или заради друго, които все пак бяха туширани.

Обстановката в последно време изглеждаше привидно спокойна след първия провален Консултативен съвет за антикорупционния орган. Но явно не е така.

Днес президентът заяви, че Председателството не е алиби за бездействие по болните за българина теми. Макроикономическите показатели са добри, но те не могат да скрият други тревожни статистики. На този фон често прокламираната стабилност звучи като тържествен марш на място. Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството“. „Приетият антикорупционен закон не просто е слаб, но и крие риск от злоупотреби. Той няма да подобри разкриваемостта и наказателното преследване“, изтъкна президентът. И подчерта, че с антикорупционния закон управляващите са изпълнили формално ангажиментите си към Европейската комисия, но не и към българските граждани.

„Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите“, посочи държавният глава.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева контрира остро: "С огромно съжаление констатирам, че катастрофичното говорене изглежда е предпочитано от държания ни глава похват. В годишния си отчет той говори за критичен период от развитието на България, за опасност от суспендиране на демокрацията и отменяне на обществения дебат за Председателството като алиби за бездействие по болните теми.

По думите на Караянчева в днешния от тъмен по тъмен пейзаж, нарисуван от президента, една обида е успяла да се открои в катранено черно - че парламентарната република атрофира.

"В какъв смисъл, г-н президент? Защото парламентарните групи гласуват в синхрон с взети партийни решения, защото мнозинството защитава правителството? С цялото дължимо уважение, г-н президент, всяка ПГ гласува спрямо своята предизборна програма, и не, г-н президент, - това не се нарича "убиващи свободната воля на депутатите механизми", мнозинството подкрепя избрания от него МС, който е в изпълнителната власт, само докато въпросното мнозинство го подкрепя.

И това, г-н президент, не се нарича "нотариат, официализиращ решения", нарича се отговорност към избирателите, защото те са ни избрали, за да гласуваме именно така. И това е част от демократичния процес, за който толкова много сте се притеснили, г-н президент", обърна се още тя към Радев.

В същото време равносметката е: от 100 приети закона в НС, президентът е наложил вето на пет от тях.

Председателят на БСП Корнелия Нинова коментира, че президентът се е въздържал от по-силна дума - не просто разминаване, а противоборство между институциите.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че Румен Радев се опитва да бъде обединител на нацията, но избирателите на движението, които гласували за него, имат по-големи очаквания.

След днешното изказване се появиха и упреци, че президентът е Обединителят на нацията и той трябва да работи за издигане на авторитета на всички институции в държавата и по-доброто сътрудничество между тях. Но впечатлението от действията му било, че през изминалата година държавният глава се изявявал като президент на БСП, е мнението на ВОЛЯ.

Разнопосочните сигнали към международната общност и най-вече към ЕС, които излъчва българската държава, идват именно по време на шестмесечното ни Председателство. И разбира се, те са винаги представени в името на избирателя, който със сигурност не е съгласен с това. 

Колкото и да говорим, че живеем в условията на демокрация и всеки свободно трябва да изразява позицията си, противоречивите сигнали, като че ли говорят за липса на стабилност в държавата.

Има ли война на институциите и ще доведе ли тя до дестабилизация в страната, въпреки подкрепата на ЕС за България, ще покажат следващите крачки на политиците.

Сега ще стане ясно дали България най-после ще се движи реално в европейското пространство като активен субект, а не по Балкански тертип. За това май ще е нужно не само да синхронизираме вътрешната си политика, а и нашата с тази на ЕС.

КРЪСТОСАН ОГЪН: Нотариат ли е парламентът?

АНКЕТА: Има ли война между институциите?