Противно на една упорито носеща се легенда, предвидената от Договора от Лисабон реорганизация няма да улесни работата на ЕС, а ще роди триглаво чудовище, което ще направи Европа още по-неуправляема, пише вестник  "Монд", цитиран от БТА. Лисабонският договор вече е ратифициран от всички парламенти на 27-те страни от ЕС. Полският президент Лех Качински, отказвал да подпише "Лисабон", преди да бъде огласен резултатът от ирландския референдум, вече обяви, че сега ще го направи незабавно. Убеден евроскептик, чешкият президент Вацлав Клаус също не искаше да сложи своя подпис, но призна, че ще се наложи вече да го стори и той.
Може ли да си представим, след ирландското "да" на Договора от Лисабон, някой ден европейците да говорят в един глас, за да окажат влияние върху хода на световното развитие? Това бе мечтата на Валери Жискар д'Естен, който въведе в договора трайния председателски пост на ЕС - човек, избран за две години и половина трябва да представлява ЕС на международната сцена. "Европа трябва да потърси и създаде своя Джордж Вашингтон", приканва Жискар д'Естен. "Джордж Вашингтон" ще трябва да съжителства с председателя на Европейската комисия, който зорко бди за търговските и бюджетните си прерогативи и с министъра на външните работи, който ще контролира дипломатическите служби. А никой европейски лидер не си и помисля да отстъпи мястото си - в Г-20, в берящата душа Г-8, в МВФ, в Съвета за сигурност на ООН - в полза на единно представителство.
Само една харизматична личност би могла да обедини във федерация тази Европа, наподобяваща градовете на древна Гърция или ренесансова Италия, осъдени на маргинализиране поради неспособността си да се обединят в един променящ се свят. Саркози твърди, че иска силна личност на този пост, но лобира за оспорван лидер, чието време е минало - бившия британски премиер Тони Блеър, архитект на войната в Ирак и създател на фалирал финансов модел.
Меркел иска човек в сянка, който да не е лицето на Европа, а секретар на държавните и правителствени ръководители. Двамата лидери бяха единни на срещата на Г-20 и се готвят за също толкова единна позиция по климатичните въпроси. В действителност обаче французите и германците ще се избият взаимно, когато взривът на държавния дълг застраши еврото.
Всеки неусетно търси новата си граница извън ЕС. Германия търгува с Русия и китайските си клиенти, докато конституционните й съдии и общественото мнение отхвърлят по-нататъшна интеграция. Саркози постепенно деевропеизира политиката си и завързва отношения на всеки континент - с Бразилия, Египет, Обединените арабски емирства, Индия.
Освен Блеър, като възможни президенти на ЕС се споменават още неколцина днешни и бивши европейски лидери. Сред тях са настоящите премиери на Франция - Франсоа Фийон, на Холандия - Ян Петер Балкененде, и на Люксембург - Жан-Клод Юнкер. Чуват се също имената на бившия испански министър-председател Фелипе Гонсалес, бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел, бившата президентка на Ирландия Мери Робинсън и бившия финландски премиер Пааво Липонен.
Единственото сигурно нещо, което произтича от приемането на Договора от Лисабон касае възобновяването на процеса на разширяване. Хърватия го приветства. Турската кандидатура, която остана на заден план в последните три години, отново ще е на дневен ред. Това вероятно е единственият политически проект в действие в Европа.