Чуйте статията:

Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси обсъди на второ четене законопроекта за промени в Изборния кодекс на заседание, продължило близо 14 часа. То започна вчера следобед и продължи до сутринта до обсъждане и гласуване на всичките 222 параграфа. Депутатите първо обсъдиха предложенията за промени, а гласуването текст по текст започна след полунощ.

Комисията отхвърли предложението на "БСП-Обединена левица" новите машини на гласуване - оптични устройства за сканиране на бюлетини, да се въведат от 1 януари 2027 г. Гласувано бе промените да влязат в сила от публикуването им в "Държавен вестник", предаде БТА.

Подкрепено беше предложението на "Има такъв народ" в срок от един месец от влизането в сила Министерският съвет да предприеме действия за осигуряване на оптичните устройства.

Одобрено беше обаче и предложението на ГЕРБ-СДС в случай на невъзможност за осигуряване на оптични устройства за първите поред парламентарни избори вотът тази пролет да се проведе по разпоредбите от кодекса, действащи до влизането в сила на законопроекта за промени.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ коментира, че дебатът е преминал без почти да се разменят аргументи и отбеляза, че мнозинството зад измененията изслушва опозицията търпеливо, понякога с досада, но в повечето случаи мълчи.

"Ремонт на ремонт ще има на този Изборен кодекс", прогнозира тя и посочи, че работната група зад законопроекта е фантом.

От "Възраждане" също многократно заявиха, че работната група е анонимна и не се знае кой стои зад конкретните предложения за промени. Преди да започне гласуването на текстовете, те поискаха заседанието да продължи в светлата част на денонощието, но предложението бе отхвърлено от мнозинството.

В знак на протест ние напускаме и няма да участваме повече в този фарс, каза Златан Златанов и народните представители от групата си тръгнаха от заседанието.

На второ четене бяха приети основно предложенията на работната група, както и някои отделни редакционни предложения на "Има такъв Народ", "БСП-Обединена левица" и ГЕРБ-СДС.

Гласувано бе новите устройства и техният софтуер да са държавна собственост, която да се придобива и управлява от "Информационно обслужване" АД, а ЦИК да организира и утвърждава удостоверяването на съответствието и дава разрешение за използване на устройствата и техния софтуер. Също така се прие на какви изисквания трябва да отговаря оптичното устройство за сканиране.

Сред останалите промени са избирателните списъци да се съставят на база данните на НСИ за резултатите от последното преброяване на населението, както и в държави извън Европейския съюз да се образуват до 20 броя секции извън дипломатическите и консулските ни представителства на Република България в съответната държава.

Последното преброяване е било през септември 2021 г., по груба оценка само броят на починалите до изборите ще бъде над половин милион души. Това означава че има голям риск да се включат (бел. ред. - в избирателните списъци) хора, които са починали и тогава наистина ще получим "мъртви души". Това посочи председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов по време на заседанието.

Той коментира предложението на "Има такъв народ" в избирателните списъци да се вписват всички български граждани, които отговарят на условията по конституция "според данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението." Атанасов добави, че разликата между населението, което изчислява НСИ, и населението, което има право да гласува по конституция, е голяма.

По думите му НСИ има право да дава само обобщена информация, а не индивидуални данни, което се забранява от европейски регламент и от законите за статистиката и за преброяването. Атанасов посочи, че НСИ няма законово основание да предоставя лични данни на населението.

Експертът от ГРАО Петя Буланова посочи, че предложението може би не е много разумно, но ако бъде възприето, е добре да се регламентира изрично НСИ какви данни и на кого да предостави. Тя отбеляза, че данните от регистъра на населението на ГРАО са актуални. Буланова добави, че много български граждани, които не са преброени, ще трябва да минат през процедура за подаване на заявление за дописване в избирателния списък.

По време на дебата стана известно още, че около 1 млн. души не са били преброени при последното национално преброяване по различни причини.

Според Николета Кузманова от ИТН европейският регламент позволява обмен на поверителни данни и няма проблем това да се случи между две държавни институции. Също така добави, че в Закона за статистиката има изключения във връзка с данните.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС заяви, че е най-добре ГРАО и НСИ да си сътрудничат, като отбеляза, че данните на ГРАО са най-точни и чрез тях ще отпаднат починалите от списъците.

Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ поставиха въпроса за това, ако НСИ и ГРАО работят заедно, кой от двата списъка имат приоритет, особено ако има противоречие, като не е ясно по какви критерии, каква процедура и кой взима решение. Също така, ако си преброен в едно населено място, а след това си променил адреса си в друг МИР, къде ще гласуваш.

От "Възраждане" отбелязаха, че няма да подкрепят това предложение. Според Цвета Рангелова е несериозно да се ограничава или поставя под съмнение гарантираното избирателно право на български граждани. Имаме опасения за желание за безконтролно дописване в избирателните списъци, в малките избирателни секции в малките населени места, където хората се познават отлично, спокойно биха могли да си дописват избиратели, каза тя.

Юлиана Матеева от "Величие" посочи, че тя също няма да подкрепи предложението и отбеляза, че на фона на всички останали колосални промени по такъв начин да се преформатират списъците ще бъде още едно допълнително усложнение.

По време на дебатите бяха поставени въпроси от ПП-ДБ и "Възраждане" за това какъв ще бъде софтуерът на оптичните устройства, както и статутът на машините - невъзможността те и софтуерът да бъдат държавна собственост, притежавани от "Информационно обслужване", заради ограничения в закона.

Докарали сме се дотам, че Изборният кодекс е толкова подробен, че се е превърнал в инструкция, така закон не се пише, каза Надежда Йорданова от ПП-ДБ и добави, че не може за едни неща да е подробен, а за други - не.

Юлиана Матеева от "Величие" попита какво ще се случи с Изборния кодекс, ако гласуването с оптични устройства не се получи и се премине към досегашния вариант, като нормите, свързани с него, са отпаднали от кодекса.

Председателят на правната комисия Анна Александрова коментира, че въпросът ще бъде решен през текст в преходни и заключени разпоредби, който ще урежда при връщане на стария вариант да се действа, както досега.

Предстои проектопромените в Изборния кодекс да бъдат обсъдени на второ четене в пленарна зала.