Парламентът прие на първо четене законопроекта за БНБ

Депутатите решиха срокът за предложения преди второто четене да е пет дни

Снимка: БТА

Парламентът прие на първо четене законопроекта за БНБ

Депутатите решиха срокът за предложения преди второто четене да е пет дни

14:56 | 19 януари 2024 8 815 Снимка: БТА

Парламентът прие на първо четене законопроекта за Българската народна банка (БНБ) със 130 гласа "за", 45 "против" и 9 "въздържал се", предаде БТА.

Пътят към Еврозоната

Със законопроекта за БНБ, внесен от Министерския съвет, се цели обезпечаването на правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.

От ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС подкрепиха законопроекта. Групата на "Възраждане" гласува "против". Единадесет депутати от "БСП за България" също бяха "против", а двама се въздържаха. От "Има такъв народ" седем народни представители се въздържаха, а един гласува "против".

Депутатите решиха срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта за БНБ да е пет дни. Предложението направи Венко Сабрутев ("Продължаваме промяната-Демократична България").

Цончо Ганев ("Възраждане") възрази, че не е нормално да има съкратени срокове между първо и второ четене по този законопроект и поиска срокът за предложения да е 14 дни.

Дебатите по законопроекта за БНБ започнаха вчера, но тогава не се стигна до гласуване заради изчерпване на пленарното време. Ако законопроектът за БНБ не се приеме, това означава блокиране на присъединяването на България към еврозоната, заяви тогава управителят на БНБ Димитър Радев.

По време на дискусията в Комисията по бюджет и финанси на 11 януари Димитър Радев каза, че по същество предложеният законопроект представлява нов устав на БНБ. Той отбеляза, че законопроектът регламентира фундаментална по своята важност промяна в паричния режим на страната, който прилагаме през последния повече от четвърт век. Става въпрос за качествено надграждане на силно рестриктивния режим на паричен съвет и утвърждаването на паричен суверенитет на страната в рамките на споделения паричен суверенитет на Евросистемата. За БНБ това означава възстановяване и развитие на всички функции на една пълноценна централна банка при определянето и осъществяването на паричната политика - от участието при определянето на лихвените проценти за целите на паричната политика, през пълния набор от инструменти и операции на открития пазар, до функцията на кредитор от последна инстанция, каза управителят на националната банка.

Виж още 2024 г. - Продължаващ фокус върху овладяването на инфлацията и присъединяването към еврозоната

Радев отбеляза, че при прилагането на новия закон за БНБ, банката ще получи дял от паричния приход от Евросистемата. След приспадане на оперативните разходи и заделянето на необходимите "провизии", този приход ще бъде внасян в държавния бюджет, посочи той. В перспективата на дългосрочното членство на страната в еврозоната, приходите, които ще бъдат внасяни от БНБ в държавния бюджет ще бъдат значително по-високи от тези, които исторически БНБ е внасяла до момента, защото нетният доход от емитирането на втората най-важна и най-разпространена световна валута каквато е еврото е значителен по-голям, отколкото е сеньоража от емитирането на лева, обясни Радев.

Управителят на БНБ каза още, че този закон не трябва да се разглежда изолирано от съответното европейско законодателство - договора за функционирането на ЕС и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той също трябва да се разглежда и с редица други актове, които регламентират дейността на БНБ като Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

ИЗБРАНО