С пълно мнозинство от 167 народни представители парламентът прие декларация, с която осъди полицейското насилие от протестите миналото лято и с която реши главният прокурор Иван Гешев да бъде изслушан в Народното събрание. С пълно мнозинство депутатите приеха и решение, че Гешев трябва да представи до 20 август доклад за действията или бездействията на прокуратурата, свързани с разследването на полицейското насилие.

Това се случи след тричасово изслушване на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков.

Вносителят на предложението Христо Иванов от "Демократична България" заяви:

"Става дума за това, че прокуратурата е покривала тези престъпления и си е затваряла очите за тях. Проблемът не е просто в това, че някакви полицаи са нарушили правилата. Проблемът е, че го направиха като изпълнение на политическа поръчка. Те го направиха, охранявайки една власт, включително властта на главния прокурор. Тук става въпрос за един тежък политически конфликт на интереси. Гешев, чиято оставка искаха хората, покрива хората, които биха и малтретираха протестиращите".

По думите му става дума за системен проблем.

"България е загубила в Европейския съд по правата на човека над 50 дела за неадекватно разследване на полицейско насилие. Това е система. По тази тема България е поставена на специално наблюдения от Европейския съд по правата на човека", коментира още Иванов. И подчерта:

"Има един начин Иван Гешев да не идва в парламента - да си подаде оставката".

"Искане за изслушване на главния прокурор в извънредно заседание или искане за изготвянето на доклад по конкретни дела би представлявало нарушение на принципа на разделение на властите и накърняване на независимостта на съдебната власт. Но дори и да не беше така, няма как да предоставя информация по конкретни дела, защото по закон нямам право да я знам и да разполагам с нея. Това би било нарушение на Конституцията и законите на страната", заяви вчера главният прокурор.

Днес Бойко Рашков пък определи кадрите от протестите на 10 юли 2020 г. като "филм на ужасите".

"Не е случайно, че протестиращите са били влачени зад колоните. Там са разчитали, че тази камера няма да работи или дори да работи, няма кой да даде тази информация. Голяма грешка. Тази камера е заснела какво се случва, записът се е съхранявал в НСО. Точно една седмица след инцидента е изискан от СДВР и е получен. Всичко е било известно още тогава", каза от парламентарната трибуна министърът и допълни: "Този запис е бил в МВР, тогавашният министър да каже крит ли е записът или не е крит".

Бившият вътрешен министър Младен Маринов обаче отрече записът да е бил крит и подчерта, че е предаден на прокуратурата. Той се извини за полицейското насилие.

Прокуратуратата: Спрямо действащи магистрати не може да се упражнява парламентарен контрол

"Наблюдаващ прокурор по неприключило досъдебно производство или по приключило досъдебно производство, не може да се явява в парламентарна комисия и да му се задават въпроси какви действия се извършени по разследването и защо той е преценил да извърши дадени действия по самото досъдебно производство. Спрямо действащи магистрати не може да бъде упражняван парламентарен контрол, това обяви междувременно говорителят на Специализираната прокуратура прокурор Христо Кръстев. Становището е по повод полученото в писмо на депутата от ИБГНИ Николай Хаджигенов, в което се иска на следващото заседание на ръководената от него временна комисия (на 18 август, сряда) да бъде осигурено присъствието и да бъде изслушан наблюдаващият прокурор на досъдебното производство по прокурорска преписка 1425/20 г. (за полицейското насилие).

Становището на Спецпрокуратурата е съгласно решения на КС, в които се казва, че длъжностните лица, изключени от парламентарен контрол, са президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати.

"С това становище ние не твърдим, че прокуратурата, актовете и действията на прокурорите са безконтролни. Напротив - има контрол и този контрол е разписан в НПК и Закона за съдебната власт. Контролът е единствено и само съдебен или инстанционен, който се осъществява от горестояща прокуратура", подчерта обаче Кръстев.

По думите му само наблюдаващ прокурор може да прецени каква информация може да даде на НС.